Don't let me drown (BG fanfiction)

Chapter 15

Мелани стоеше права до ръба на басейна в един от омразните цели бански, които винаги бе ненавиждала, въпреки че ги беше носила години наред. Ръцете й бяха стиснати в юмруци, докато се взираше във водата. Наоколо нямаше никой освен Зейн. Беше се втренчила в отражението си. Водата беше съвършено гладка и не помръдваше. Тъмнокосата се беше подготвила да изпита отново онзи сковаващ студ, да се върне при катастрофата. Беше се подготвила за болката в гърдите от недостига на въздух, за паниката и отчаяните опити да диша. Нищо от това не се случи. Докато стоеше загледана във водата изпитваше единствено страх. Страх, че ще види издъхващото му тяло в мига, в който се потопи.

-Мелани, ако искаш ще опитаме друг път. – измърмори тихо Зейн. Вече не беше толкова убеден, че иска да я накара да заплува отново. Не му харесваше да вижда онзи сковаващ страх в очите й. От друга страна се страхуваше, че миналото й ще продължава да я поглъща, докато накрая не се почувства напълно изгубена там.

-Не. Ще го направя сега. – отвърна решително. Пое си дълбоко въздух и го изпусна бавно. Свитите й юмруци се отпуснаха до тялото.

Зейн наблюдаваше мълчаливо отстрани, готов са скочи, ако нещо се объркаше. Както я гледаше да отпуска юмруците си в следващия момент беше във водата. Гмурна се с толкова умело движение, че чак го изненада. Вървеше бързо на една линия с нея и я наблюдаваше. Дълги равномерни махове, правилно дишане, завърташе главата си само колко да вдиша. Нямаше представа колко време не беше влизала във водата, но колкото и да беше изобщо не личеше. Справяше се като истински професионалист и изглежда всичко беше наред.

___

Продължавай да плуваш! Мелани не спираше да си го повтаря, докато стискаше очите си силно. Страхуваше се, но ако не ги отвореше щеше да се блъсне в оградата на басейна. Направи още едно плавно движение с ръката си, показа главата си над водата, пое си въздух и отново се гмурна. Отвори рязко очи, без да губи повече време. През очилата виждаше всичко почти перфектно. Сините и бели малки плочки на басейна, бистрата вода, балончетата около нея. Изведнъж всичко изчезна и за миг пред очите й цареше пълен мрак. Миг по-късно се намираше в колата ма Марк. Потънала в студената река. Тялото му стоеше отпуснато върху волана, очите му бяха плътно затворени. Той беше умрял заради нея. Трябваше да остане жива! Това беше желанието му. Трябваше да диша! Тъмнокосата трескаво започна да движи ръцете си в опит да изплува извън колата, но сякаш нещо в дърпаше надолу. Махаше с крака и ръце, но не помръдваше от мястото си. Усещаше как въздухът й свършваше, а болката в гърдите й се увеличаваше.