Don't let me drown (BG fanfiction)

Chapter 10

Зейн понечи да тръгне след момичето, но вибрацията на телефона в джоба на шортите му го спря. Защо, по дяволите, беше взел телефона със себе си пред да влезе в басейна? Разсеян тъпак.

Чернокосия се обърна към офиса си, за да прибере портфейла си и да удостои, търсещия го по телефона, с вниманието си.

„Зейн, ключът ми е под изтривалката, взех от парите ти 5 лири за такси. Ще ти ги върна. Когато си готов ми се обади. Трябва да поговорим. :)

-Пери

П.п. Това е новият ми номер, в слуачй, че се интересуваш. Откраднаха моя миналата вечер пред бара."

Първите мисли, които атакуваха съзнанието му не го изненадаха. „Къде ще остане?", „Откраднали са й телефона? Дали са я нападнали? А дали е добре?", „Взела е пари само за такси? Не й ли трябват други?" По дяволите! Такъв си беше той – все загрижен и притеснен. А и това, че с Пери бяха приключили не означаваше, че не го е грижа за нея. Бяха се разделили преди по-малко от 24 часа, а и... Пери винаги щеше да е част от живота му. Малко или много.

Чернокосия подметна телефона си на бюрото и се озърна посредата на помещението. Е, явно имаше час-час и половина свободни. Нямаше тренировки заради индивидуалните часове с Мелани. Намръщи се при спомена за момичето. Била неразположена. Друг път! Ха! Отиди да я провериш като смяташ, че лъже. Напоследък подсъзнанието му често се обаждаше. И все по-често заставаше срещу него.

Малик излезе от офиса и се запъти към външния басейн. Щеше да прекара свободното си време, излегнал се на някой шезлонг.

Няколко минути по-късно наместваше чадъра над главата си. Легна, сложи си слънчеви очила и хвърли поглед на Мелани. Тъмнокосата стоеше на края на басейна, краката й бяха потопени до малко под коленете, а върху бедрата си беше сложила скицник и съсредоточено рисуваше по него с черния молив. Странно момиче беше. Изглеждаше и вероятно беше на около 16 години, а си беше доста зряла за тази възраст. При първата им среща на моста му се стори, че нещо я мъчи. Държеше се толкова странно и изглеждаше някак депресирана. А и кой нормален човек стои на оградата на проклетия мост посреднощ!? При втората им среща ситуацията му се изясни. Мелани беше просто бурна тийнейджърка в пубертета. Помнеше много добре как беше самият той преди. Често сменяше настроенията си, предимно беше изнервен, всички около него го дразнеха, не слушаше родителите си и прочие. След като навърши 19 поулегна и съзря, а сега, 2 години по-късно, нямаше и следа от пубертетските глупости. Предполагаше, че и връзката му с Пери беше допринесла за това. Две години не бяха никак малко. Зейн с гордост можеше да заяви, че е по-зрял, но никога нямаше да отрече, че тепърва му предстоеше да живее.