Don't let me drown (BG fanfiction)

Chapter 16

Зейн си нареди да се успокои. Можеше да не е това, което си мисли. Можеше... Беше възможно да... По дяволите, не можеше да се сети за какво друго можеше да е? Не съществуваше друга причина, заради която да държи скапани бръснарски ножчета скрити под мивката. Господи, от кога ли се нараняваше? Дали го правеше често?

-Боже. – простена тихо и прокара свободната си ръка през косата. Седна тежко на пода и остана загледан във вързопчето в ръцете си.

Усещаше как тревогата, заедно с гнева, превземат тялото му. След по-малко от минута гласът на Мелани проби мислите му:

-Не знаех, че ги има и такива, които се регулират. Страхувах се дали ще намеря точен за винтовете на тръбата. – засмя се и пристъпи в банята. – Е, да видим как... – за част от секундата гласът й секна, усмивката й се стопи и пребледня като платно. Едва не изпусна гайчния ключ и го прихвана с две ръце.

Малик затвори за кратко очи и стисна ръцете си в юмруци. Бялата кърпичка предпазваше прякото забиване на ножчетата в дланта му, ала това беше последното, за което мислеше в момента. Беше го страх да я погледне. Боеше се от това кое от чувствата ще вземе превес–гнева или тревогата. Не искаше да избухва и да я плаши, но пък му се искаше да й се разкрещи, да я хване здраво за раменете и да я раздруса.

Зарече си да се овладее и отвори очи, като все още отбягваше да я погледне. Изправи се бавно на крака и за взря в пода.

-Аз... – започна момичето, но не знаеше как да продължи. Нямаше смисъл да се оправдава, но и не мислеше, че може да му даде разумно обяснение. Не и без да рискува да я помисли за луда. Това щеше да я нарани. Беше станал твърде важен за нея.

Зейн въздъхна, докато бавно вдигаше глава. Пребледнялото й до бяло лице го накара да трепне. В очите й се четеше истински ужас. Ръцете й бяха вкопчени в желязото, вероятно от страх да не го изпусне. С бавни и спокойни движения, той остави кърпата на мивката, взе инструмента от ръцете й и взе лявата. Тя не се съпротивляваше, а той не отделяше поглед от лицето й. Изглеждаше примирена. Ужасена, но все пак примирена. Нямаше какво да направи, наистина. Чувствата още се блъскаха в него и му костваха големи усилия да запази спокойствието си. Нежно и внимателно отмести гривните нагоре по ръката й. Усети я как трепна едва доловимо. Очите й заблестяха. В неговите се появиха странни искри.