Don't let me drown (BG fanfiction)

Chapter 19

*Няколко дни по-късно*
-И к'во разправяш, целунали сте се и след т'ва нищо? - измърмори Луи с пълна уста и отпи от колата си. Двамата със Зейн седяха в близкия до дома му Мак Доналдс. Чернокосият ровичкаше в пържените си картофи с друг дълъг картоф и си мислеше колко пари пръсна за три сандвича, едни картофи и кола вместо да иде у майка си и да се наяде стабилно. Не се беше чувал с нея от онзи ден, когато Мелани се появи на тренировка с насинено лице. Мелани. Бяха минали три дни от случката в дома й. На лицето й беше цъфнала една малка синина от шамарите на онова копеле. Щом се откъснаха един от друг, Зейн я попита кой я е ударил, след което му даде някой и друг ритник в ребрата. Оказа се, че Колин работил заедно с ченгетата от известно време, след като го хванали да върти мръсни сделки с един от водачите на места банда. Малик не знаеше подробностите, но смяташе да ги научи от Мелани. Утре имаха тренировка и най-сетне щяха да се видят. Бяха се чували няколко пъти по телефона. Всичко си беше както преди. Не беше чак такъв глупак, че да се надява за кой знае каква промяна след онази целувка, но все пак му се искаше. Тези три дни беше мислил много. Единственият, но значителен напредък беше, че бе наясно с чувствата си. Или поне с това, че ги има. Единствената му сериозна връзка беше с Пери и докато бяха заедно се беше отдал максимално ная без да пренебрегва останалия свят. Беше щастлив а Пери, но нещата с нея бяха толкова различни. Към Мелани чувстваше нещата по друг начин. По дяволите! Никакъв напредък не беше постигнал! И трябваше да спре да сравнява... нещото с Мелани с връзката си с Пери. Онази първа целувка с Мелани беше едно от най-хубавите неща, които му се бяха случвали. Освен, че беше мислил през тези дълги три дни, се бе опитвал да не мисли за устните й върху своите, за пръстите си в меката й коса, за топлината на тялото й, за облекчението, което беше изпитал от това, че я държи в ръцете си. За онова чувство, когато устните й се раздвижиха под неговите, когато ръцете й бяха стиснали тениската му в юмруци. Мелани беше отвърнала на целувката му. Беше усетил как тялото й потрепна в ръцете му. Познаваше я от скоро, но я беше опознал достатъчно, за да знае, че нямаше да му отвърне, ако не искаше. Нямаше да му отвърне, ако не чувстваше нещо и той нямаше намерение да остави нещата така. Щеше да достигне до най-съкровените кътчета на душата й. Щеше да го кара бавно и внимателно, защото тъмнокосата беше наранена от скорошната трагедия. Нямаше да я остави да преодолява всичко сама, нямаше да се откаже от нея.
-... та така, вчера спах с майка ти. - до слуха му достигна гласа на Луи. Зейн замръзна на място и светкавично вдигна поглед към приятеля си.
-Моля?! - повиши тон чернокосия и свъси вежди. Някои от хората около тях извърнаха поглед към тях.
-Човече, къде се отнесе? От 5 минути си говоря сам. - скастри го тъмнокосия му приятел и го прикова със синия си поглед. Зейн въздъхна и задържа погледа му.
-Извинявай, Луи. Нямам представа къде се намирам. - лапна изстиналия пържен картоф и прокара другата си ръка през косата.
-Пич, това момиче е опасно. - констатира Луи със сериозен тон и поклати глава. - Добре ми е на мен. - каза и се облегна на мекото диванче, опъвайки ръце на облегалката.
-Да го пъхаш в различна по няколко пъти на седмица. Супер ти е, няма що. - каза скептично Малик и лапна още няколко картофа. - Чудя се как все още не си хванал СПИН.
-Използвам презервативи, приятелю. Това е онази гумичка, дето си я слагаш на оная работа преди да пристъпиш към действие. - обясни компетентно синеокия, жестикулирайки.
-Ха ха. - намръщи му се Зейн. - Ще ти дойде някоя, дето ще те накара да се кротнеш. Обещавам ти. - закани се чернокосия и допи колата на приятеля си.
Томлинсън шумно се засмя:
-Винаги съм вярвал, че онази, която ще покори сърцето ми съществува някъде там и един ден ще се намерим. Какво, до тогава да стоя на сухо? Зейн се засмя и поклати глава:
-Не й завиждам. - изяде последните няколко картофа и смачка опаковката.
-Сега. - плесна с ръце Луи. - Остави ме мен. Нека да говорим за онова сладурче Мелани. - сложи лакти на масата помежду им и се взря в него.
-Какво има да говорим? Целунахме се и толкова.
-Да, ама мислите ти все натам препускат. Хайде, пиленце мое, започвай да пееш. ___Дан и Мелани вървяха рамо до рамо по тротоара, докато момчето се тресеше в опит да спре истеричния си смях.
-Казала си на вашите, че си се ударила с стълбите на басейна, докато си плувала със затворени очи? - изгрухтя в подобие на смях. - И те ти повярваха?
-Не мисля, че обърнаха кой знае какво внимание. - подсмихна се тъмнокосата. - Обърнаха по-голямо внимание на това, че съм плувала отново. - Мелани поклати глава.
-Прави са хората. - кимна Дан. - Сега ми разкажи за ситуацията с Колин. И между другото, защо той не е тук да обясни сам? - гласът му беше станал сериозен.
Мелани знаеше, че ще стигнат до там. Беше толкова шокирана от историята на най-добрия си приятел и още повече от това, че нищичко не беше казал на нея или Дан. В последствие щеше да реши дали да спомене за случката със Зейн. Без право на избор, беше споделила с Колин ситуацията, но беше сигурна, че при следващата им среща това все още щеше да е основната им тема на разговор.
-Колин е кривнал от правия път малко преди инцидента с мен и Марк. Полицаите са го заловили, докато се е уговарял за 20 грама хероин с лидера на някаква местна банда. Оказало се, че нашето момче се е замесило с друга банда и последната му сделка е била с цел да се докаже пред хората си. Ченгетата са му предложили споразумение. Нямало да повдигнат обвинения срещу него, ако им съдействал да заловят всички членове на бандата, в която е членувал и на другата, а които е щял да сключи сделка с хероина. В началото Колин се противил, но после му светнало, че няма смисъл неговия задник да го отнася. През повечето време нашето момче си е умник. И така, свършили си чисто и безпроблемно работата. На Колин му харесали да помага на полицията и от тогава насам решил, че ще учи за полицай. Попаднал на момчетата от дома ми, докато бил у баба си и хвърлял боклука посред нощ. Натъкнал се на тях, докато уреждали сметки с някакъв, дето не си е изплатил дълга. Как са се разбрали после не знам не остана време да ми разкаже. И на ти сега нашия Колин ще става полицай. - Мелани разказваше разпалено, жестикулирайки. Бяха се слряли пред една сергия за разни дрънкулки.
-Как не сме разбрали какво се случва, за бога? Та това продължава от почти 5 месеца! - изрече възмутено Дан и прокара пръсти през обеци с малки сребърни топчета в късия край.
-През повечето време бях в друг свят. - повдигна нехайно рамене момичето и откачи сребърна гривна с маймунка до закопчалката от въртящата се малка закачалка във формата на жена с рокля. - А ти как не си го забелязал, не знам. - довърши и огледа ръката си с гривната на нея.
-Стои ви страхотно! - рече ентосиазирано продавачката и я заслепи с огромната си фалшива усмивка. Мелани кимна и й се усмихна в отговор.
-Все повтаряше, че ще е с момиче. А той, мръсника, е ходил да размахва пищови с ченгетата. - момчето поклати невярващо глава и се обърна към приятелката си. - Ще го убия, за дето не ми е казал! - закани се и подаде двайсетачката на усмихната жена, плащайки маймуната на ръката на Мелани.
-Дан, не бъди кретен.
-Млъквай и тръгвай, че съм гладен. - отвърна той и я повлече към Мак Доналдс-а на отсрещната улица. Мелани изпуфтя раздразнено и го удари зад врата със свободната си ръка. Момчето пусна ръката й и се обърна към нея с престорено учудена физиономия:
-Да не би току що да ме удари?
Тъмнокосата не успя да скрие широката си усмивка. Ухили му се, перна го по гърба, карайки го да се завърти леко с гръб към нея. Знаейки обичайния сценарий, Дан приклекна леко, готов да хване приятелката си. Мелани се метна на гърба му и уви ръце около врата му. Той я подхвана през бедрата и побягна към заведението за бързо хранене с хилещата се Мелани на гърба му. ___Зейн наблюдаваше как момичето, упорито настанило се в съзнанието му, докато се смееше с ръце около врата на непознатото момче. Сърцето му прескочи удар, когато я вида да скача на гърба му и го бодна болезнена ревност. По дяволите!
Двамата профучаха покрай тях с Луи без да им обърнат внимание.
-За бога, пусни ме! - прошепна му силно тъмнокосата през смях, когато застанаха пред касата. Ако бяха седнали малко по-далеч от касата надали щеше да чува разговора им.
-Ти скочи доброволно. Няма да те пусна. - каза на висок глас непознатия и даде поръчката им на младата жена зад касата. С периферното си зрение чернокосия виждаше, че устните на приятеля му се движат, но не можеше да се застави да го слуша.
-Имаш още да ми разказваш, маймунке. - рече момчето и я пусна са стъпи на земята. - Не си се отървала.
-Казах ти всичко, което знам за Колин. - защити се момичето и понесе таблата с храната им към някоя от масите, като пак минах покрай тях без да ги забележат.
-Да, но все още нищо не знам за този твой треньор по плуване. - беше последното, което чу Зейн преди да се изгубят от погледа му и да поемат към масите на втория етаж.
Кой беше този, мамка му? ___Мелани метна чантата си на рамо и тръгна към вратата на празната съблекалня. Това място се разчистваше нереално бързо. Вероятно заради уговорената й индивидуална тренировка, Зейн юркаше децата да бързат. Не го беше виждала от 4 дни. Макар и нежелан, споменът за устните му я преследваше. Осъзнаваше какво се случва, но я беше страх да го приеме. Марк си беше отишъл токлкова скоро. Не го чувстваше правилно, но от друга страна се чувстваше задължена, а и готова да продължи с живота си. Господи, беше толкова объркана! Мислите й бяха прекъснати от сблъсъка й с нечии твърди гърди. Изпъшка болезнено и залитна назад. Две силни длани се залепиха за гърба й, задържайки я права.
-Закъсняваш. - измърмори сърдито Зейн и я изправи на крака, прибирайки ръцете до тялото си.
-Идвам де, тук съм.
- Трябваше да си при басейна преди 3 минути. - парира я чернокосия и погледна красноречиво черния воден часовник на ръката си.
-Какво ти става, Зейн? - намръщи се Мелани и го погледна очите.
-За теб съм тренер. - сопна се той и се обърна. Мелани го сграбчи за китката.
-Чакай! Какво ти става, по дяволите? - повиши тон и се намръщи още повече.
-Нищо не ми става. Викам ученичката си да се присъедини към тренировката. - сопна се той.
-Я престани! - извика момичето. - Очевидно е, че нещо става.
-Ами не знам, какво ли става! - извика той в отговор. -Целуваш ме, а после се лепваш на гърба на някакъв дрисльо и на това отгоре ме обсъждате и се забавлявате на мой гръб. - може би думите му бяха прекалени, но не можеше да се контролира. Предполагаше се, че на следващия ден ще е обмислил трезво нещата и ще се разберат като цивилизовани хора. Да, ама не! Толкова абсурдни неща му бяха минали през главата, че сега дори не осъзнаваше какви ги дрънка.
-Какви ги говориш, за бога? - кресна момичето и лицето й се сгърчи от яд.
-За това как вчера си гука с онзи лигльо, след като преди няколко дни си целувала мен! А аз си мислех да го карам полека заради смъртта на... - не можа да довърши, защото силният шамар на Мелани накара главата му да се завърти настрани.
-Млъквай, да те вземат мътните! - кресна та. Лицето й беше пламнало от ярост, очите й горяха. Малик се наруга на ум заради мисълта си, че изглежда ужасно секси в този момент. - Дан е един от двамата ми най-добри приятели. Вчера... - Мелани прекъсна обяснението си. -За бога, не съм длъжна да ти давам отчет. Мисли си каквото щеш! - избута го от пътя си и понечи да тръгне към изхода. Усети как силната му ръка се увива около китката й миг преди устните му да се лепнат за нейните. Беше много по-агресивна от първата. Езикът му моментално разтвори устните й и тя инстинктивно му позволи. Ръцете му се увиха около кръста й, докато я дърпаше навътре в съблекалнята. Нейните ръце се затегнаха здраво около бицепсите му за опора. Зейн започна нахално да изучава устата й с език. Беше топъл и настоятелен. Няколко секунди по-късно се отдръпнаха един от друг, за да си поемат глътка въздух. Гледаха се известно време, дишайки тежко. Точно, когато Зейн си мислеше, че тъмнокосата ще побегне, тя го привлече към себе си плени устните му.