Don't let me drown (BG fanfiction)

Chapter 28

-Гледа ли ме? – попита Джони, ухилен и се намести до нея на скамейката. Тя му върна усмивката и разроши влажната му коса.

-Разбира се. Беше страхотен!

Момчето се засмя щастливо и я прегърна. Тъмнокосата се изненадата, но бързо се окопити и уви ръцете си около него.

-Гадже ли си на Зейн? – попита той и се отдръпна да я погледне.

Тя се наклони към него и му рече заговорнически:

-Да, но ми обещай да го пазиш в тайна.

Тя се усмихна, когато Джони кимна сериозно и се обърна да следи развитието на състезанието.

Мелани потърси Зейн с поглед и го видя от едната страна на басейна до децата от своя клуб. Викаше окуражително на момичето във водата. Разбираше се прекрасно с децата и беше чудесен треньор. Спокоен, уравновесен, никога не викаше. Беше го чувала да повишава тон, но в изключително крайни ситуации. Наказваше ги, когато заслужаваха. Имаше невероятен подход и беше сигурна, че един ден ще е невероятен баща. Усмихна се при тази мисъл.

Вибрацията на телефона й в задния джоб я изкара от размишленията. Знаеше кой се обажда. Изправи се и каза на Джони, че ще се върне след малко. Излезе от залата и вдигна.

___

-Давай, Мичи! Дишай дълбоко, миличка! – чернокосия не спираше да вика подир детето. Резултатите нямаха особено голямо значение. Целта му беше всички да си изкарат добре, да дадат най-доброто от себе си и да се забавляват. Важното беше да го правят с удоволствие. Ако имаха желание резултатите винаги бяха задоволителни.

Опитваше се да не мисли за предстоящата среща. Мелани и децата успяваха да го разсеят, но не можеха да премахнат онова странно усещане в стомаха. Имаше чувството, че нещо лошо ще се случи. Идеше му да се зашлеви за дето каза на Мелани за мястото и часа на срещата. Искаше да й се довери, но не можеше да й вярва напълно. Не и за това, защото знаеше, че ако беше на нейно място щеше да направи всичко, за да й помогне.

Тъкмо, когато и последният плувец финишира, чернокосия я видя да влиза в залата с телефон в ръка. Изражението й беше неразгадаемо. Погледите им се срещнаха и тя му се усмихна, след което седна до Джони и се заприказваха.

Мичи изскочи от басейна и се спусна към него:

-Как се справих, бърза ли бях? Какъв ми е резултата? – изстреля въпросите си бързо, без да си поема дъх.