Don't let me drown (BG fanfiction)

Epilogue

Стоеше пред надгробната й плоча ден след погребението. В едната си ръка държеше преполовена бутилка уиски, а в другата няколко дребни лилави маргаритки, които беше откъснал от градинката пред някакъв блок, докато идваше насам. Снимката на Мелани му се усмихваше от студения мрамор, където беше поставена. Затвори очи за миг и си я представи, стояща пред него със същата лъчезарна усмивка.След това в главата му нахлуха образи от деня, в който я беше изгубил. Беше седнал на земята, държащ я в прегръдките си. Няколко минути по-късно осъзна, че ще е по-добре да превърже раните. Тъкмо беше започнал да увива бинта около ръката й, когато в банята нахлуха медици и започнаха да вършат работата си със светкавична бързина.

За последно видя очите й отворени в линейката. Дойде в съзнание за миг, усмихна му се, стисна ръката му и забели очи, а пиукащия звук се превърна в едно постоянно пищене. Въпреки опитите на лекарите, тъмнокосото момиче се беше предало.

-Не е честно, мамка му! – извика и разби бутилката до краката си. – Беше толкова млада! – погледна към небето, лицето му беше зачервено и обляно в сълзи. – Беше ми обещала, Мелани! – изкрещя отново. – Беше ми обещала... – прошепна и седна до гроба на момичето, което обичаше и внимателно постави маргаритките вътре.

-Зейн. – сякаш долови гласа й. Изправи рязко и се огледа. По дяволите! Беше започнало и да му се причува. – Хей. – чу му се отново. Гласът й беше толкова изнемощял, дрезгав. – Отвори очи. – сякаш някой разтърси ръката му. Какво ставаше, по дяволите?

При по-силното разклащане на ръката му, чернокосия отвори рязко очи и се заоглежда из болничната стая с ококорен взор.

Побърза да потърси Мелани с поглед и едва не изгуби съзнание, виждайки я да го гледа с лека изнемощяла усмивка и бледо лице. Господи, дали не беше застрашен от някое сърдечно заболяване?

-Мили боже, Мелани! – прошепна чернокосия и се изправи от стола до леглото й, където беше заспал и я прегърна внимателно. Беше толкова хубаво да усеща ръцете й върху гърба си! – Как се чувстваш? Добре ли си? Имаш ли нужда от нещо? Боли ли те някъде? Ще повикам доктор! – избълва всичко наведнъж и излетя от стаята без да остави шанс на тъмнокосата да реагира.

По дяволите, какво беше направила? Свали поглед към ръцете си и дълго гледа в превръзката на дясната. Как се беше случило това? Как нещата бяха излязли от контрол? За бога!