" Изяла е черния дроб?" попитах Стайлс, докато влизахме в училище.
Той беше чул по радиостанцията на баща си, че от един гроб е бил изчезнал черния дроб. Двамата си мислехме, че Лидия се превръща във върколак и тя го е направила.
" Не съм казал, че го е изяла. Просто казах, че липсва. И знаеш ли какво? Дори и да го изяла, какво? Това е най-хранителната част от тялото." каза Стайлс.
" Никога не съм ял нечий черен дроб." заявих.
" Да, защото когато стане дума за върколаци, ти си модел за подражание за себеконтрол. Всъщност, почакай." спря ме Стайлс.
" Ти си като тестов случай, затова трябва да гледаме през какво мина ти." заяви той.
" Какво имаш предвид?"
" Като това какво ти минаваше през ума, докато се трансформираше. Какво те теглеше?"
" Алисън." казах.
" Добре, нещо друго? Сериозно ли?"
" Нищо друго нямаше значение. Но това е добре, нали? Защото нощта, в която Лидия беше ухапана, беше с теб."
" Да, но тя търсеше... Джаксън." и посочи към задаващото се Порше.
Без да му обърнем внимание, влезнахме в училище.
* * *
" Хайде! Имам съобщение." събра ни тренера след тренировката.
" Слушайте. Полицията иска помощ в изчезването на едно дете. Болно момиче е, скитайки се наоколо, напълно гола." каза той.
При думата 'гола', останалите момчета започнаха да подсвиркват.
" Предполага се, че тази нощ температурата ще падне до 5 градуса. Полицията организира търсене довечера. Запишете се, намерете момичето и получавате автоматично шестица в моя клас." заяви тренра и излезна.
" Вижте, ако Лидия иска да прави голо скитане в гората, защо да ми пука?" попита ни Джаксън.
" Защото имаме доста добра представа, че може да... Знаеш, да се превърне." заявих.
" Да се превърне?"
" Да. Да се превърне."
" В...?" повдигна вежда Джаксън.
" В еднорог... Какво си мислиш, глупако?" обади се Стайлс.
" Ами, мисля, че ако Лидия се превръща, тя не е единствената, която ще има нужда от помощ." заяви Джаксън.
" Как така?" попитах го.
" Боже, разбрал си всичко наобратно, Маккол. Когато бях с Лидия... Трябваше да видиш следите от одраскаване, които ми остави. Какво мислиш, че ще направи с чифт истински нокти?" каза той и си тръгна.
* * *
Имахме час по Химия. Харис ни раздаваше някакъв тест с въпроси. Изведнъж Стайлс ми прошепна.
" Коства ми сурова умствена болка да го кажа, но Джаксън е прав."
" Знам." отвърнах му.
" Ами ако следващите части, които открадне са от жив човек?"
Точно преди да му отговоря, Харис се обърна към Стайлс.
" Това е тест с въпроси, г-н Стилински. Ако пак чуя гласа ви, може да се изкуша да ви дам наказание до края на гимназиалната ви кариера." заяви той.
" Можете ли?" попита любопитно, Стайлс.
" И ето го отново. Гласът ви. Задействайки единствения импулс, който имам, за да ударя ученик повторно и насилствено. Ще се видим в 15:00 часа за наказанието ви." заяви Харис.
Обърнах се към Стайлс, който стоеше с отворена уста.
" И вие ли, господин Маккол?" попита ме Харис.
" Не, сър." отвърнах.
* * *
Отидох в коридорите, за да изчакам Алисън. С наближаващото погребение на Кейт, тя изглеждаше малко нервна.
Видях я до шкафчето й. Тя извади една рокля. Най-вероятно тази за погребението. След това погледна и бележката, която й бях оставил. 'Защото те обичам.' Щом я прочете, тя се усмихна. Влезнах в стаята близо до мен. Докато стоях и чаках Алисън, чух как някои от учениците, обсъждаха леля й, за това, че тя е била отговорна за нападенията. Алисън се разтрои и тръгна, но без да се усети я дръпнах за ръката. Веднага затворих вратата на стаята.
" Как разбра?" попита ме тя.
" Можех да чуя пулса ти. Какво има?"
" Не мога... Не мога да го направя. Не мога да отида на погребението. Всеки ще ме гледа, а ще има и камери, и не мога..."
" Напротив." прекъснах я.
" Алисън, ще се справиш. Всичко ще бъде наред. Ще намерим Лидия и всичко ще бъде наред. Просто се замисли... Без Питър. Без психо убийства на върколаци. Баща ти и аз."
След последното изречение, тя повдигна вежда и ме погледна.
" Е, това е работа в процес." допълних.
Тя ми се усмихна.
" Не мога да отида и да съм така." заяви тя и посочи сълзите си.
" Не се ли предполага да плачеш на погребения?" попитах я.
" За Кейт?"
" Няма значение. Нали знаеш, можеш да... Плачеш за теб. Изгубила си някого. Кейт не е била тази, за която си я мислила, но все пак си я изгубила."
" Да."
" Ще се оправиш. Ще се уверя. Ще бъда там." заявих.
" Какво?"
" Ще го измисля. Ще бъда там, но не точно до теб. Но ще съм там."
" Добре." каза тя и ми се усмихна.
Отворих вратата на стаята и се обърнах към Алисън.
" Първо ти." казах й и тя излезна.
