" Значи това хлапе е убиецът?" попита ни бащата на Стайлс, като гледаше снимката на Мат в годишника.
След партито на Лидия, двамата със Стайлс се насочихме у тях и право отидохме при Стилински.
" Да." каза Стайлс.
" Не." заяви баща му.
" Да!"
" Не."
" Тате, стига... Полицията търси връзка между жертвите, нали? Просто разрови архивите и разбери кой е общият им предмет."
" Да, като изключим факта, че момичето Кера, тази от шоуто не е посещавала часа на Харис."
Поради факта, че колата на Харис, по някаква причина е присъствала на мястото на три убийства, той е бил задържан.
" Добре, прав си, съжалявам. Значи ще свалите обвиненията?" попита го Стайлс.
" Не. Обеиненията му няма да бъдат свалени. Но това не доказва нищо. Скот, вярваш ли на това?" обърна се бащата на Стайлс, към мен.
" Сложно е за обяснение, но трябва да ни се довериш. Сигурни сме, че е Мат." казах.
" Взел е колата на Харис. Знаел е, че ако намерят следите му на мястото на убийството и ако жертвите са били в часовете му, ще го арестуват." заяви Стайлс.
" Добре, хубаво. Ще приема, че е възможно, но ми дайте мотив. Защо му е на хлапе да иска да убие половината отбор по плуване от 2006, заедно с треньора?" попита ни бащата на Стайлс.
" Не е ли очевидно, татко? Отборът ни по плуване е смотан. Не са печелили от шест години... Добре де, все още нямаме мотив. А Харис има ли?"
" Какво да направя?"
" Искаме да видим доказателствата." заявих.
" Те са в участъка, където вече не работя."
" Ще те пуснат там, довери ми си." каза му Стайлс.
" Да ти се доверя?"
" Довери се... Довери се на Скот." заяви Стайлс и ме посочи.
" На Скот бих се доверил."
* * *
Аз, Стайлс и баща му влезнахме в управлението. Жената зад бюрото ни погледна странно и се обърна към Стилински.
" 2:00 часа сутринта е?"
" Повярвай ми, нямаше да дойда, ако не беше важно." каза й той.
" Първо ще видим нещата от болницата." прошепна ми Стайлс.
" Защо?" попитах го.
" Защото всички убийства, освен едно, са извършени от Джаксън."
" Бременното момиче - Джесика." казах.
" Щом Мат я е убил, може някой в болницата да го е видял."
" Момчета." каза бащата на Стайлс и двамата го последвахме.
Насочихме се към охранителните записи от болницата в деня на убийството на Джесика. След дълго наблюдение, Стилински се обади.
" Не знам, момчета. Вижте само. Болницата е била претъпкана."
" Продължавай да гледаш. Минал е през някоя от камерите, за да стигне до Джесика. Трябва да е някъде тук." каза Стайлс.
" Спри! Видя ли това? Върни назад." казах и посочих един човек в черно.
" Това е той. Това е Мат." заяви Стайлс.
" Виждам само нечий тил." каза баща му.
" Тилът на Мат, да. Седя зад него по история. Има доста специфичен череп..."
" Нормален ли си?"
" Добре, тогава погледни якето му. Колко човека носят черни кожени якета?"
" Буквално милиони." каза Стилински.
" Да превъртим напред. Може да се покаже на някоя камера." предложих.
" Ето тук, спри. Виждаш ли - ето пак." заяви Стайлс.
" Искаш да кажеш ето пак тилът му."
" Виж, говори с някого."
Загледах се по-внимателно в камерата. Нямаше как да сбъркам това лице.
" Говори с майка ми."
Веднага си извадих телефона и я набрах. Тя щеше да знае, дали е Мат или поне щеше да го опише.
" Ало, мамо. В деня на смъртта на бременното момиче - Джесика, да си се натъквала на момче с черно яке?"
" Скот, знаеш ли колко хора срещам всеки ден?"
" Този е на 16, тъмна коса, изглежда като нормален тийнейджър."
" Изглежда зъл!" провикна се Стайлс.
" Скот, вече говорих с полицията."
" Добре, мамо, ще ти изпратя снимка."
Снимах Мат от снимката му в годишника и я пратих на майка ми.
" Получи ли я?"
" Да."
" Познат ли ти е? Спомняш ли си го?"
" Да, помня го. Спомням си, че го спрях, защото внасяше кал в коридора. Скот, какво става?"
" Няма нищо, мамо. Ще ти обясня после. Трябва да затварям."
" Имаме отпечатъци от обувка до следите от гуми при караваната." заяви баща на Стайлс.
" Ако съвпадат, значи Мат е бил и на трите местопрестъпления." каза Стайлс.
" Всъщност са четири. Имаме разписка за смяна на маслото в гаража, където е бил убит механикът." допълни Стилински.
" Кога?" попитах го.
" Малко преди Стайлс да отиде."
" Щом един е инцидент, двама съвпадение, а при трима е схема. Четирима какво са?" попита Стайлс.
" Достатъчни за пред съда. Скот, кажи на майка си да дойде. Ако намеря значка, ще мога да издействам заповед. Стайлс предупреди охраната да пусне майката на Скот."
" Заемам се."
* * *
" Идва насам." казах на Стилински, след като бях говорил с майка ми.
Изведнъж Стайлс влезе в стаята, но не по собствено желание, а защото Мат беше насочил пистолет в главата му.
" Ти си Мат, нали?" попита го Стилински.
" Мат, каквото и да става, гарантирам ти, че оръжията са излишни." допълни той.
" Забавно е, че го казвате, защото е точно така."
" Знам, че не искаш да нараниш никого."
" Всъщност искам да нараня много хора. Вие тримата не сте в списъка ми, но това лесно може да се промени, след като Маккол така нагло набира някого по телефона."
Веднага извадих ръката си от джоба.
" Това е нещо, което може да ме накара да нараня някого. Хайде всички. Сега!" извика Мат.
" Хайде." каза ни бащата на Стайлс.
И двамата си оставихме телефоните на бюрото.
* * *
" Стегни ги." заяви Мат на Стайлс.
Той го беше накарал да завърже баща си с белезници.
" Направи каквото ти казва."
След като Стайлс направи, това което трябваше, Мат ни направи знак да вървим напред. Докато вървяхме, видях в коридора кръв. Щом погледнах на другата страна имаше трима разкъсани полицаи.
" Какво ще убиеш всички?" попитах го.
" Не, затова е Джаксън. Аз просто си мисля, че ги убивам и той го прави вместо мен."
* * *
Мат ни накара да унищожим всички възможни доказателства срещу него.
" Файловете са изтрити. Готово. Е, Мат, след като всички жертви са заслужили смъртта си, защото са те убили пръв... Каквото и да значи това. Оправихме се, нали? Взимам баща ми и изчезваме. Ти можеш да продължаваш с отмъщенията. Наслаждавай се на Канимата." каза Стайлс.
Видяхме фаровете на кола, паркираща пред управлението.
" Май майка ти вече е тук, Маккол?"
" Мат, не го прави. Просто ще й кажа да си отива. Ще й кажа, че не сме намерили нищо. Моля те, Мат!"
Чух как се отвори главната вратата. Вече беше твърде късно.
" Тръгвай или ще убия първо Стайлс, а след това и майка ти."
Аз и Стайлс започнахме да се придвижваме към вратата.
" Отвори я." каза Мат.
" Моля те." обърнах се към него.
" Отвори вратата."
Преглътнах и завъртях ключалката. Срещу мен обаче не стоеше майка ми, а Дерек.
" Слава Богу..." казах, но той падна парализиран.
" Той ли го контролира? Това хлапе?"
" Е, Дерек, не всички имаме шанса да бъдем големи и лоши върколаци. О, да, точно така. Научих това - онова. Върколаци, ловци, Канима... Всяко пълнолуние се превръща в Хелоуин. Освен ти, Стайлс. В какво се превръщаш ти?"
" Противен снежен човек. Но е по-скоро сезонна работа." заяви Стайлс.
Мат направи знак на стоящия зад нас Джаксън и той парализира Стайлс. Опитах се да направя нещо, но Дажксън застана на пътя ми.
" Кучка..." каза Стайлс и падна върху Дерек.
" Разкарайте го от мен!" заяви Дерек и посочи с очи към Стайлс.
" Не знам, Дерек... Мисля, че сте един за друг. Сигурно е ужасно всичката тази сила да се изпари с едно одраскване. Не си бил толкова безпомощен, нали?" попита го Мат.
" Все още имам зъби. Защо не се приближиш? Ще ти покажа колко съм безпомощен."
" Да, кучко... Това тя ли е?!" попита Мат, след като чухме звука на спирачки.
" Прави каквото ти казвам и няма да я нараня. Джаксън дори няма да я приближи." заяви Мат.
" Скот, не му вярвай!" обади се Стайлс.
Мат се приближи към него, обърна го по гръб и затисна гърлото му с обувката си.
" Така по-добре ли е?"
" Хей, престани! Спри!" извиках.
" Тогава прави каквото ти казвам."
" Добре. Ясно. Спри!"
* * *
" Мамо?" обадих се.
" Изплаши ме, къде са всич..." започна тя и ме погледна.
Мат беше зад мен и беше насочил пистолета в главата ми.
" Мамо, просто прави каквото казва. Обеща, че няма да те нарани."
" Прав е." каза и стреля в гърдите ми.
Майка ми започна да пищи. Чух гласа на Стилински.
" Скот! Стайлс! Какво стана?"
" Но не съм казал, че няма да нараня теб." заяви Мат и ме погледна.
