След като бащата на Джаксън беше дошъл в управлението, той беше издействал ограничителна заповед.
" Няма да се приближавате на 15 метра до Джаксън Уитмор. Няма да говорите с него. Няма да го доближавате. Няма да го нападате или тормозите физически или психически." заяви бащата на Стайлс.
" Ами в училище?" попита Стайлс.
" Може да присъствате на всички часове, стига да се спазва дистанция." допълни Шерифа.
" Ами ако трябва да използваме тоалетната по едно и също време, а има само две кабинки, които са една до друга?" обади се отново Стайлс.
Баща му го изгледа продължително, без да му отговори, затова и Стайлс допълни.
" Просто ще стискам."
Бащата на Джаксън си тръгна и погледнах към майка ми, която ми направи знак към вратата. Стайлс също разговоряше с баща си.
" Не е само това. Въпреки, че ограничителната заповед е ново падение, което не мислех, че ще достигнеш скоро... Това беше върхът. Странното поведение, прибирането късно нощем... Трябваше да моля г-н Харис да направиш теста по Химия, който си изпуснал." заяви майка ми.
" Изпуснал съм теста по Химия?!"
" Сериозно ли Скот? Сериозно?! Трябва да те накажа. Наказвам те. Наказан си."
" Ами работата?" попитах майка си.
" Добре... Освен работата. И никаква телевизия."
" Телевизорът е развален." заявих.
" Тогава никакъв компютър."
" Компътърът ми трябва за училище."
" Тогава..." започна майка ми и се огледа.
Тя забеляза, че Стайлс стоеше зад нас и отново се обърна към мен.
" Без Стайлс."
" Какво... без Стайлс?" обади се той.
" Никакъв Стайлс! И без повече право на кола. Дай ми клюючовете си. Дай ми ги!"
Извадих ги от джоба си и й ги подадох. Тя започна да се опитва да извади ключа за вкъщи от ключодържателя, но не можеше.
" Мамо, искаш ли да..."
" Не."
" Мамо, хайде, нека просто... мамо. Мамо!" казах и обвих ръцете й.
" Какво става с теб? Това заради Алисън ли е?" попита ме тя.
Не исках да лъжа майка си. Не можех да й кажа, че е заради Алисън, защото не това ме притесняваше. Въздъхнах и се обърнах към нея.
" Наистина ли искаш да знаеш?"
" Да."
Стайлс си тръскаше главата, като се опитваше да ме спре.
" Заради баща ти ли е? Заради това е, нали?"
Този път Стайлс клатеше глава в знак на съгласие. Но не можех да го направя. Майка ми за пръв път от толкова време насам споменаваше за баща ми. Не исках да я притеснявам и с това.
" Знаеш ли какво... Ще поговорим за това вкъщи. Отивам да взема колата." каза майка ми и излезна.
" Аз съм най-лошият син." заявих на Стайлс.
" И аз не печеля никакви награди." каза Стайлс и посочи баща си, който беше бясен.
Преди да си тръгна, Алисън се обади. Вдигнах и я пуснах на високоговорител,
" Лидия беше у нас и без да искам се изпуснах за страниците от бестиария." каза тя.
" Как така си се изпуснала? Ами сега?" попитах я.
" Не, не се притеснявай. Даже стана по-добре, че й казах за тях. Оказа се, че Лидия знае Древен латински."
" Лидия знае Древен латински?" попита Стайлс.
" Да, знам. Откачено е. Та, тя каза, че това, което е казала г-ца Морел е било грешно. Защото Канимата не търси приятел, а господар. Ако Джаксън не знае какво върши, то вероятно не знае и че някой го контролира." заяви Алисън.
" Или не помни." казах.
" Ами ако се е случило същото нещо и с Лидия, когато избяга от болницата?" обади се Стайлс.
" Скиталческо състояние?" каза Алисън.
" Той би забравил всичко... убийството." поясних.
" Ще се изчисти от кръвта." заяви Алисън.
" Но си е помогнал с едно нещо... видеото. И някой му е помогнал да го забрави." каза Стайлс.
" Този, който го контролира." заявих.
" Сигурни ли сте, че Джаксън няма никаква представа?" попита ни Алисън.
Още докато стоеше във вана, Стайлс беше разговарял с него.
" Мисли, че се превръща във върколак и връзката му с Лидия забавя нещата." обясни той.
" Значи трябва да го убедим, че не е." каза Алисън.
" Ако това ни помогне да разберем кой го контролира - да." заявих.
" Мислите ли, че ще говори с нас?"
" Вероятно, но с тази ограничителна заповед ще е малко по-трудно." каза Стайлс.
* * *
На следващия ден в училище, Стайлс и аз щяхме да чакаме Алисън в библиотеката зад едни рафтове. Защото заради охранителните камери, които поставиха, сега имаше огромна възможност да ни хванат. По едно време видях Алисън, че влезна в библиотеката и се насочи към рафтовете, за които се бяхме разбрали. Тя ни подаде един таблет.
" Това е всичко, което успя да преведе Лидия. И повярвайте ми... беше много объркана." заяви Алисън.
" Какво й каза?" попитах я.
" Че сме част от онлайн гейминг общество, което се бие с митични същества."
Аз се засмях, а на Стайлс му светнаха очите и заяви.
" Аз съм част от онлайн гейминг общество, което се бие с мотични същества."
" О, чудесно." усмихна се Алисън.
" Пише ли как да разберем кой го контролира?" попитах, защото от това, което бях прочел досега, пишеше само за произхода и за действията му.
" Не точно. Но Стайлс беше прав за убийствата. Нарича се Канима - оръжието на отмъщението. Има история за свещеник, който е използвал Канимата за екзекутиране на убийци в селото." обясни Алисън.
" Ето... Видяхте ли? Може би не е толкова лошо." каза Стайлс.
" Докато връзката не станала толкова силна, че започнало да убива, когото му кажел." допълни Алисън.
" О, лошо, много, много лошо." каза Стайлс.
" Ето нещо. Канимата всъщност би трябвало да е върколак. Но не може..." започна Алисън, но аз я прекъснах и допълних вместо нея.
" 'Докато не разреши нещо в миналото, което го определя'."
" Ако намекваш, че Джаксън се нуждае от терапия, това си го знаех и преди." каза Стайлс.
" Ами ако... има нещо общо с родителите му? Истинските му родители." предложи Алисън.
" Да, някой знае ли всъщност какво им се е случило?" попитах.
" Може би Лидия?" заяви Стайлс.
" Ами ако не знае нищо?" обърнах се към него.
" Няма ограничителна заповед срещу мен, така че... аз ще поговоря с него." каза Алисън.
" А какво да правя аз?" попитах я.
" Имаш поправителен изпит, помниш ли?"
" Ако направи нещо, бягай." заявих и хванах ръката й.
" Мога да се грижа за себе си."
" Алисън, ако пострадаш, докато съм зает с глупавия тест, някой ще трябва да се погрижи за мен. Ако той направи нещо..."
" Като?" попита ме Алисън.
" Нещо... странно или страшно... нещо."
" Нещо зло!" каза Стайлс и си пъхна главата между рафтовете.
