" Двама не са достатъчни на Дерек. Знам, че му трябват минимум трима. Така че, кой е следващият?" попитах Ерика.
И двамата имахме свободен час, затова имах перфектната възможност да говоря с нея.
" Защо ни е следващ, след като вече си имаме теб?" каза тя и дойде до мен.
" Кой е следващият?"
" Не знаех как изглеждам по време на припадъците си, докато веднъж, някой не качи мое видео онлайн."
" Не ми пука." заявих, но тя продължи, без да ми обърне внимание.
" Случи се в час. Получих пристъп и всички ми казваха как трябвало да ми пъхнат нещо в устата, докато един умник не прочете на ключодържателя ми, че не бива, защото би могло да ми счупи зъбите."
" Ерика..."
" Знаеш ли какво стана после? Напиках се. А те започнаха да се смеят. Единственото хубаво нещо на припадъците бе, че не ги помних. Докато някой кретен не реши да включи камерите на телефоните на всички." каза ядосано тя и ме притисна към шкафчетата.
" Погледни ме, Скот." каза Ерика и обви лицето ми с ръце.
Аз извих поглед и забелязах Алисън, която стоеше в дъното на коридора и ни наблюдаваше.
" Вярно. Имаш очи само за нея."
Хванах ръцете й, които все още бяха около мен и ги махнах от себе си. Тя се усмихна и си тръгна. Когато погледнах в дъното на коридора, Алисън вече я нямаше.
* * *
По време на обяд, аз и Алисън седнахме на две различни маси, като гърбовете на столовете ни се допираха.
" Знам как изглеждаше, но тя дойде при мен." казах й.
" Аз не ревнувам."
" Така ли?" попитах я и се усмихнах.
" Сега тя е с Дерек, нали? Като Айзък. Не трябва да се намесваш. Не усещаш ли какво се случва? Дядо ми пристигна, Дерек превръща Ерика и Айзък... Като че ли се подготвят за война." заяви Алисън.
" Знам." отвърнах.
" Винаги ще има конфликти."
" Какво би трябвало да направя? Не мога просто да стоя настрана. Не мога да се преструвам на нормален."
" Не искам да си нормален, а жив." каза Алисън и стана от мястото си.
Докато ставаше, двамата със Стайлс се разминаха. Веднага, след като тя си тръгна, той се втурна към мен.
" Скот. Видя ли онова?" каза той и посочи отсрещната маса.
" Една празна маса."
" Да, но чия?"
Тогава изведнъж се сетих. Там винаги стоеше само едно момче.
" Бойд!" казах.
Станах от масата и двамата със Стайлс се насочихме към изхода на столовата.
" Ще отида до ледената пързалка, за да видя дали е там. Ти отиди у тях. И ако не си е вкъщи, ми се обади, ясно?" казах на Стайлс.
" Може би трябва да го оставим. Бойд, знаеш го. Каза, че Дерек им оставя избор, нали?"
" Не можем."
" Трябва да признаеш, че Ерика изглежда доста добре. Думата 'сензационна' ми идва на ум." заяви Стайлс.
" А колко добре ще изглежда с куршум от вълче биле в главата?" попитах го.
" Добре, казвам, че може би това не е изцяло твоя отговорност."
" Те обаче са. Нещата излизат извън контрол. И това ме прави отговорен."
" Добре тогава. С теб съм. Това ново чувство на героизъм ме привлича още повече в теб."
" Млъкни."
" Не, сериозно. Искаш ли да пробваш набързо? Само да видиш как е."
Без да му отговоря нищо, двамата излезнахме от сградата.
* * *
" Бойд!" извиках го, след като видях, че караше машината за ледената пързалка.
Той ме погледна, но не спря, а продължи да прави това, което вършеше досега.
" Искам само да поговорим. Хайде де, Бойд, моля те."
Видях, че той не ми обръщаше внимание, но нямах намерението да се отказвам.
" Дерек каза ли ти всичко? Не просто излизането извън контрол при пълнолуние. А всичко."
Бойд спря машината, усмихна се леко и ме погледна.
" Той ми каза за ловците."
" И това не е достатъчно, за да се откажеш? Каквото и да искаш има и други начини." заявих.
" Не искам да обядвам всеки ден сам."
" Ако търсиш приятели, може да си намериш много по-добри от Дерек."
" Това наистина ме заболя, Скот."
Когато се обърнах, зад мен стоеше Дерек. А до него бяха застанали Айзък и Ерика.
" Ако ще ме критикуваш... Поне постигни единодушие." каза той и посочи към двамата до него.
" Ерика, как е животът ти откакто се срещнахме?" попита я Дерек.
" С една дума... Трансформиращ." каза тя и изръмжа.
" Айзък?"
" Набеден съм за беглец, но иначе съм си чудесно."
" Добре, почакайте. Това не е напълно честна битка." заявих.
" Тогава се прибирай, Скот." каза Дерек и се обърна към Ерика и Айзък.
Двамата се запътиха към мен. Без да му мисля, наведох се, забих умрук в леда и оставих огромна дупка в него. Погледнах ги и се обърнах към Дерек.
" Имам предвид честна за тях." казах и изръмжах.
Пръв ми се нахвърли Айзък, но аз го отблъснах. Ерика също ми налетя, но я пресрещнах и тя падна на земята. Айзък ме хвана в гръб и ме хвърли към леда. Аз се изправих и го повалих на земята. Ерика скочи върху гърба ми, но успях да я махна от себе си. Двамата стояха на земята и се опитваха да се отърсят.
" Не схаващате ли? Той не прави това за вас. Просто увеличава силата си, ясно? Всичко е заради него. Кара ви да се чувствате все едно ви е направил подарък, а всъщност сте едни най-обикновени кучета пазачи!" извиках и ги запратих в краката на Дерек.
" Така е. Заради силата е." каза той и се запъти към мен.
Извади ноктите си и очите му засветиха в червено. Той ме удари с главата си. Докато се отърсвах от удара, ме одраска. След което се опита да ме удари, но аз се извих и го фраснах. Дерек залитна леко, но той се задържа на краката си и ми се усмихна. Приближи се към мен и започна да ме удря. Докато се опитвах да избегна един удар, той нанасяше друг. Той ме метна на земята и сложи крак върху гърлото ми. Усещах вкуса на кръв в устата си. Дерек се отдъпна от мен. Застанах на четирите си крака и се опитвах да си поема въздух. Бойд се приближи до мен, но аз го спрях.
" Недей. Не искаш да бъдеш като тях."
" Прав си." заяви той.
Бойд дръпна блузата си и показа следите от ухапване.
" Искам да бъда като теб." каза той и тръгна след Дерек, Ерика и Айзък.
* * *
" Защо не зараства?" попитах по скоро на себе си, докато влизах във ветеринарната клиника.
Веднага след като си бях тръгнал от пързалката, се бях насочил към ветеринарната клиника. Дерек ме беше одраскал с ноктите си, но раната все още стоеше. Рани като тази, винаги са зараствали.
" Защото е от Алфа." заяви Дийтън.
Когато се обърнах към него, подскочих, защото видях тялото на масата до него. Беше на момче. Върху гърдите му имаше огромни следи от нокти.
" Мисля, че сега е моментът за онзи разговор." каза Дийтън.
