" Говорих с татко, който е говорил с Джаксън и имам много ужасни новини." каза ми Стайлс и седна зад мен.
" Мисля, че вече знам какви са." заявих и посочих към стоящия пред мен Айзък.
* * *
" Намерих само едно нещо на име Канима. Ягуарочовек от Южна Америка, преследващ убийци." заяви Стайлс докато излизахме от час.
" Това нещо не беше ягуар." казах.
" Да, а и аз не си падам убиец."
" Но се е опитало да те убие. И все още се опитва да те убие. И няма да спре, докато не умреш."
" Понякога доста се съмнявам в това "приятелство"." каза Стайлс и двамата влезнахме в следващия ни час.
" Хей, тъпаци." извика ни Джаксън.
" Какво, по дяволите е Канима?" попита ни той.
След тези думи, двамата със Стайлс моментално се обърнахме към него. Но преди да кажем каквото и да било, тренерът ни прекъсна.
" Слушайте! Бързо предупреждение, преди да продължим нататък. Някои от вас, например Маккол, биха искали да съберат групи за учене, защото утрешният тест е толкова покуртотелно труден, че дори аз самият не съм сигурен, че бих могъл да го мина. А сега ми трябва доброволец, който да излезе на дъската. Кой ще е?"
След като свърши тренерът, аз и Стайлс се обърнахме към Джаксън.
" Дерек снощи реши да провери дали аз не съм тази Канима. Знаеш ли какво е да си парализиран от врата надолу?" попита Джаксън.
" Запознат съм с усещането." каза Стайлс.
" Чакай... Защо Дерек те е проверявал? Защо си мисли, че може да си ти?" попитах го.
" Откъде да знам." отвърна ми той.
" Каза, че щели да проверят и Лидия." допълни Джаксън.
" Чакай. Мислят, че е Лидия?" обади се Стайлс.
" Не знам. Чух само името й и нещо за химията."
" Джаксън!" извика тренера и двамата със Стайлс се обърнахме към местата си.
" Имаш ли какво да споделиш с останалата част от класа?" попита го той.
" Ъъ... Само неуморното си възхищение към... треньора ми."
" Много мило от твоя страна... А сега млъквай! Някой друг?"
Щом тренерът се обърна на другата страна и дръпнах Стайлс за ръкава.
" Как може да сме се сигурни, че не е тя?" попитах го.
" Погледнах онова нещо в очите... И това, което видях, беше чисто зло. Когато погледна Лидия в очите, виждам само 50% зло... Добре де, 60%. Но в добрите й дни е по-малко от 40%." каза Стайлс.
" Това не е достоверно доказателство." заявих.
" Наясно съм, но съм сигурен, че не е тя. Не може да е тя, ясно? Лидия е наред."
Докато Лидия пишеше на дъската, изведнъж тя спря и се обърна към класа, плачейки. Но това не беше най-странното.
" Добре тогава... Някой друг да иска да отговори? Този път... на английски." заяви тренерът.
Откаченото беше, че написаното от Лидия, изобщо не се разбираше.
" Това гръцки ли е?" попитах Стайлс.
" Не, мисля, че е английсли." заяви той и ми показа телефона си.
Той беше снимал написаното. Щом обърна снимката, всичко си дойде на мястото. Пишеше: НЯКОЙ ДА МИ ПОМОГНЕ.
* * *
" Дерек няма да я убие, без да има доказателство." заявих, докато влизахме в час по Химия.
" Ще я тества, както направи с Джаксън, нали? Но кога и къде?" попита ме Стайлс.
Докато си търсех място, видях Лидия да разгръща учебника по Химия. След което забелязах и тях. Ерика и Айзък.
" Мисля, че тук и сега." заявих и ги посочих.
Двамата със Стайлс видяхме, че до Лидия имаше празно място. И не само ние забелязахме това. Айзък и Ерика се запътиха към нея, но ги изпреварих. Аз седнах от едната страна на Лидия, а Стайлс от другата. Макар да имаше място само за още един. Алисън също влезна в час. Понеже видя, че съм до Лидия, тя се зачуди, но аз й направих знак с главата, за да погледне двамата зад мен и Стайлс.
" Айнщайн е казал "Две неща са безкрайни: вселената и човешката глупост, като за първото не съм сигурен". Аз лично съм се сблъсквал с безкрайната глупост." заяви Харис и потупа Стайлс по рамото.
" Така, за да преброя невежеството в моя час, ще обедините усилията си в редица групови експерименти. Да проверим дали наистина две глави са по-добре от една. Или в случая на г-н Стилински - по-малко от една. Ерика, ти ще започнеш. Ще бъдеш заедно с..."
Преди още да беше казал, всички момчета от класа си вдигнаха ръцете.
" Не съм искал доброволци. Съберете си хормоните, моля. Ще започнеш с г-н Маккол." заяви Харис.
Видях, че на Алисън не и хареса това, но колкото и неприятно да ни беше, трябваше да държим и двамата под око. Докато стоях, се обърнах към Ерика.
" Каквото и да мислите да правите, изчакайте. Нека говоря с Дерек."
" Защо не поговориш с мен?" попита ме тя и се приближи към мен.
Явно забеляза, че поглеждах към Алисън, защото се отдръпна леко от мен.
" Интересно... В училище се правите, че сте скъсали, но не я изпускаш от поглед, както и тя теб."
" Не знам за какво говориш." заявих.
" Ако бях на мястото на Алисън..." започна Ерика и сложи ръка на крака ми.
" Щях да те желая... Непрекъснато." допълни тя.
Аз се изнервих, хванах и ръката и я махнах от себе си.
" Не си мой тип." заявих.
" Напротив." каза тя и ме погледна с върколашките си очи.
" Размяна." каза Харис.
Станах от мястото си и избързах да седна до Лидия. Стайлс беше пред нас и стоеше до Айзък.
* * *
" Размяна." извика отново Харис.
Този път Айзък се настани до Лидия. Стайлс се опита да стане, но Харис го спря.
" Ако се опитвате да изпробвате търпението ми, г-н Стилински, ви гарантирам, че няма да завършите." заяви той и си тръгна.
Обърнах се да видя как бяха нещата между Алисън и Ерика, които стояха заедно. Те двете си говореха нещо и по изрежението на Алисън, не беше нещо приятно. Забелязах, че Ерика беше извадила ноктите си. Тъкмо когато щеше да си ги забие в крака й, Харис се обади.
" Край. Ако сте катализирали реакцията правилно, трябва да получите кристал."
Погледнах към това, което се беше получило при мен и Стайлс. Изобщо не приличаше на кристал, а на картофено пюре.
" А сега, в последната част от експеримента... Може да го изядете." допълни Харис.
Стайлс и аз погледнахме към нашето творение, и изобщо не ни се искаше да го изядем. Погледнах към Лидия и Айзък. При тях се беше получил кристал, но той беше напоен с отровата от Канима. Щяха да тестват Лидия сега. В момента, в който Лидия го сложи в устата си, аз извиках.
" Лидия!"
" Какво?" попита тя.
Огледах се и видях, че всички ме гледаха. Нямаше как да й кажа ' Не го яж, защото е намазано с отрова от Канима и ако не се парализираш, това ще означава, ще ти си Канимата и този до теб ще те убие.'
" Нищо." заявих и седнах на мястото си.
Тя отхапа от кристала и нищо не и стана. Забелях, че Дерек чакаше отвън. И знаех много добре какво си мислеше. Вече беше убеден, че Лидия е Канима.
