Веднага щом Дерек си беше тръгнал, бях започнал да усещам влиянието на пълнолунието. Останах в мазето. Чух стъпки на горния етаж. Гласът, който ме викаше ми беше много познат. Алисън.
" Скот?"
Тя отвори вратата на мазето и щом ме видя, застана до мен. Отвори чантата, която носеше и показа веригата вътре.
" Сигурен ли си, че трябва да го направим?"
" Да."
" Къде?" попита тя.
Извих поглед към фризера, в който е бил затварян Айзък. Изправих се и се насочих към него. Отворих го и влезнах в него. Алисън въздъхна.
" Моля те, не искам да те нараня." заявих.
Тя не отвърна нищо. Тъкмо щеше да затвори фризера, когато тя се наведе и ме целуна. Изправи се и затвори капака. Всичко около мен потъна в мрак.
" Готово, заключено е." заяви Алисън.
Усещах започващата трансформация.
" Тръгвай."
" Скот, не мога..."
" Просто изчезвай!" извиках.
Чух отдалечаващите се стъпки. Докато се опитвах да се контролирам, чух писък.
" Алисън. Алисън!" извиках.
Опитвах се да излезна, но фризера беше увит с веригата. Започнах да блъскам по стените. Трябваше да й помогна. Усещах, че веригите започваха да се отхлабват. Извиках и отворих фризера. Втурнах се по стълбите. Когато стигнах до Алисън, видях нещо, което никога до сега не бях виждал. Съществото се движеше по тавана. Беше люспесто и имаше опашка. Приличаше на гущер. То ни погледна и избяга.
" Какво, по дяволите, беше това?" попита ме Алисън.
" Не знам."
* * *
" Имаше опашка... Аз нямам опашка..." казах на Алисън, докато изкачвахме стената за катерене в час по физическо.
" Може би просто не ти е пораснала." заяви тя и се усмихна.
" Няма да ми порасне опашка. Никога..."
Докато се катерехме забелязах, че Алисън спираше от време на време.
" Заради мен ли забавяш?" попитах я.
" Изчаквам те."
" Да не би да ме чакаш да те настигна?" попитах я и повдигнах вежда.
" Изглежда се затрудняваш."
" А може би просто се наслаждавам на гледката." заявих и погледнах към задните й части.
" Наслаждавай й се от разстояние." каза Алисън и продължи да се изкачва.
Докато се радваше, че е пред мен, дори не беше забелязала, че я бях задминал. Тя погледна надолу, за да ме види, но се разочарова когато забеляза, че бях до нея. Аз й се усмихнах. Тя се намръщи и бутна крака ми. Загубих равновесие и увиснах на въжето. Докато осмислях какво беше направила Алисън, тренера седна на дюшека до мен и се засмя.
" Маккол, не знам защо, но болката ти ми носи специална наслада." заяви той й ми се усмихна.
" Добре, следващата двойка. Стилински, Ерика, давайте. Към стената." извика тренера.
Ерика беше само на метър разстояние от земята, докато Стайлс вече слизаше. Идеята, Ерика да се качва по стената, не беше много добра, защото знаех, че тя имаше здравословни проблеми. Изведнъж тя започна да плаче и да диша тежко.
" Моля ви..." започна тя.
" Ерика? Замая ли се? Да нямаш световъртеж?" попита я тренера.
" Световъртежът е дисфункция на вестибуларния апарат. Тя просто е уплашена." обади се Лидия.
" Ерика?" попита я тренера.
" Аз... Добре съм." отвърна тя.
" Тренер, това е опасно. Тя е епилептичка." заяви Алисън.
" Защо никой не ми споделя тези неща? Ерика, всичко е наред. Просто се отдръпни от стената. Ще паднеш на дюшека. Хайде." каза й тренера.
Тя погледна към земята, след което се пусна и се озова на дюшека.
" Видя ли, добре си. На земята си. Нищо ти няма. Успокой се." заяви тренера. Тренерът обяви часа за приключил и всички се насочихме към съблекалните. В мъжките, тренера ни събра, за да напрви съобщение.
" Чуйте ме! Ако видите Айзък Лейхи, веднага уведомете директора, извикайте учител или ми се обадете. Освен ти, Грийнбърг. Ти не ми се обаждай! Не се шегувам... Недей! Изтрий ми номера."
" Айзък." обърнах се към Стайлс.
" Това вече е проблем на Дерек." заяви той и отидохме до шкафчетата в съблекалните.
" И как така довечера не ти се излиза?" попита ме Стайлс.
" Не знам. Нещото от снощи, изчезването на Айзък, дядото на Алисън... Всичко това с Дерек... Не е редно..." заявих.
" Няма да ми откажеш. Знаеш ли защо? Защото с Алисън очевидно се забавлявате. И знаеш ли кой друг иска да се забавлява? Стайлс! Стайлс иска да се забавлява..." започна той.
Престанах да го слушам, защото усещах нещо друго. Погледнах към ръката си, която започна да трепери. Сетивата ми крещяха само едно име. Ерика. Побягнах към салона. Тя беше на стената за катерене. Беше готова да скочи, но нямаше дюшек, нито помощни въжета. Щеше да се натроши. Втурнах се и я хванах точно на време. Поставих я на земята. Всички дойдоха, дори и момичетата. Алисън застана до мен.
" Обърни я настрани. Завърти я." каза ми тя.
" Откъде знаеше?" попита ме Алисън.
" Почувствах го." казах, докато държах ръката на Ерика.
