След като с Дерек щяхме да хванем Джаксън по моя начин, започнах да го следя. Заради събитията, които му се бяха случили напоследък, той трябваше да остава за допълнителни часове. Джаксън получаваше някакви странни съобщения. При едно от тях той си тръгна и се качи в колата си. Аз тръгнах с колето и се опитвах да го настигна, но повярвайте, с колело никак лесно не се настига Порше. Джаксън спря пред една сграда. На стената имаше огромен постер за ъндърграунд шоу. Той се качи по стълбите и се насочи към опашката от хора, чакащи да си купят билети. Забелязах, че Мат също беше там. От случката в библиотеката, Мат помнеше само, че Джаксън го беше ударил. Той се нареди на опашката и зае мястото на Мат.
" Мат." обърнах се към него.
" Какво?"
" Колко струват билетите?"
" 75 долара."
Очаквах цената да беше по-ниска. Нямах достатъчно, като се замислих, нямах никакви, а трябваше да следя Джаксън.
" Ще ми заемеш ли малко пари?" попитах го.
" Да, колко?"
" 75 долара."
Мат ме изгледа странно, след което поклати глава. Аз се отместих от опашката и отидох най-отзад, за да следя какво щеше да направи Джаксън, защото гледаше към момичето, което продаваше билетите. Той застана срещу нея. Подаде й пари и взе билета, като нарочно хвана пръстите й. Момичето, определено се уплаши и се обърна към двамата бабаити тт двете й страни, да си тръгват. Джаксън не откъсна поглед, докато тя се качваше в ансаньора.
* * *
" Какво прави той тук?" попитах Дерек и погледнах към Айзък.
Аз и Дерек се бяхме разбрали той да дойде във ветеринарната клиника, защото Дийтън имаше познания, които щяха да ни поногнат.
" Нужен ми е." заяви той.
" Нямам му доверие." казах.
" Е, и той не ти вярва." заяви Айзък.
" Знаете ли какво? На Дерек хич не му пука!" каза Дерек като говореше за себе си от 3 лице.
" Къде е докторът? Ще ни помогне или не?" попита той.
" Зависи. Приятелят ви Джаксън... Ще го убием или ще го спасим?" обади се Дийтън.
" Ще го убием." каза Дерек.
" Ще го спасим." завих.
" Ще го спасим!" поясних.
Дийтън отвори вратата на лечебницата, защото беше направена от планински ясен. А върколаците не можеха да минават през него. Това го бях научил, тогава когато Питър се беше опитал да влезне във ветеринарната клиника, за да се добере до мен. Щом влезнахме, шефа ми донесе някакви шишенца. Върху всяко едно имаше символ. Айзък се присегна към тях, но Дерек го спря.
" Внимавай къде пипаш." заяви му той.
" Е какво си ти? Нещо като вещица?" Айзък попита Дийтън.
" Не, ветеринар съм. За съжаление не виждам нищо, което да служи за защита от паралитичен токсин."
" Открити сме за предложения." каза Дерек.
" Ами нещо, което да служи за атака?" попита Айзък.
" Вече опитахме. Почти го обезглавих. Арджент изпразниха цял пълнител. То просто оживя." заяви Дерек.
" Има ли някакви слабости?" попита Дийтън.
" Една... не може да плува."
" И за Джаксън ли се отнася същото?"
" Не." заявих.
" Той е капитан и на отбора по плуване." допълних.
" Преследвате двама човека." каза Дийтън и се обърна към шкафа зад него.
От там той извади нещо като монета.
" Кукла..." заяви и я показа.
" ... и кукловод. Единият е убил съпруга, но другият е трябвало да убие съпругата. Защо?"
Дийтън говореше за случая от преди два дена. В гората е имало семейство, което е живеело в каравана. Мъжът е бил убит пред очите на съпругата си, а след това тя е получила контракции. В болницата, след като е родила е била задушена до смърт.
" Не мисля, че Джаксън е могъл да го направи. Неговата майка е била убита, докато е била бременна. Не би го причинил на някой друг." заявих.
" Ами ако е част от правилата? Канимата преследва убийци. Ако Джаксън убие майката, детето също ще загине." заяви Айзък.
" Това не значи ли, ще и баща ти е бил убиец?" попитах го.
" Не би ме изненадало."
" Момент. В книгата пише, че са свързани, нали?" попита Дийтън.
Дерек само кимна и шефа ми продължи.
" Ако страхът от вода идва не от Джаксън, а от този, който го контролира? Ами ако нещото, което влияе на Канимата... също влияе и на господаря й." заяви Дийтън и поръси някакъв прах около монетата, която беше показал.
" Тоест?" попита Айзък.
" Тоест можем да ги хванем. И двамата." казах.
* * *
" Трябва да има начин да вземем билети." заявих на Стайлс, на следващия ден в училище.
" Шоуто е тайно. Има само един начин, който е тайна."
" Хей! Някой от вас знае ли защо никой не е изключен, след онова, което се случи онзи ден." обърна се към нас, Мат.
" Забрави. Никой не пострада." каза му Стайлс.
" Получих сътресение."
" Никой не пострада сериозно..."
" Шест часа бях в спешното."
" Искаш ли истината, Мат? Ей толкова ни дреме за цицината на главата ти." каза Стайлс и посочи разтояние, колкото подметката му.
" Добре ли си?" попитах го.
" Да, сега съм добре. Значи и вие не получихте билети."
" Все още ли продават?"
" Не, но намерих два по интернет. Продължавайте да търсите. Явно всички ще бъдат там." заяви Мат и си тръгна.
" Не го харесвам." каза Стайлс и двамата се насочихме към съблекалните.
* * *
" Ще ми каже ли някой къде е Джаксън и защо пропусна сутрешната тренировка?" попита ни тренера.
" Казах ти да го наглеждаш." обърна се към мен, Стайлс.
" Стилински - Джаксън?" извика му тренера.
" Съжалявам, не съм го виждал, откакто го видях за последно."
" Кога беше това?"
" Кога го видях за последно? Тогава, когато го видях за последно." каза Стайлс.
Аз го погледнах, но той ми направи знак да си мълча.
" Дани, кажи на Джаксън да не пропуска тренировки. Става ли?"
" Разбира се, тренер."
" Отнася се за всички вас." заяви тренера и си отиде в стаичката.
" Дани, имаш ли билети?" попитах го.
" Съжалявам, имам само два."
" И среща ли имаш вече?" попита го Стайлс.
" Работя по въпроса."
" Добре. Изслушай ме. Дай ни билетите и отдай живота си на въздържание. Просто..." започна Стайлс, но Айзък ни дръпна назад.
" Как изобщо оцелявате?"
" Какво се предполага да направим? Никой не продава билети." заявих.
" Изчакайте ме тук, момчета." каза Айзък и се насочи към две момчета, които държаха билети.
Той отиде до тях, хвана ги за блузите и започна да ги размята като кукли.
" Да... това беше прекалено. От това ще му излезнат синини." каза Стайлс, след като Айзък пъхна главата на едното момче в шкафчето и след това го нарита вътре.
Той дойде при нас и ни даде двата билета. Аз все още не можех да повярвам на картинката, разкрила се пред очите ми.
" Насладете се на шоуто." каза Айзък и си излезна.
* * *
Алисън беше поискала да се срещнем в кабинета по Химия. Когато отидох там, тя вече беше дошла. Но изглеждаше някак си угрижена.
" Съжалявам. Знам, че не бива да се срещаме така."
" Какво е станало?" попитах я и хванах ръцете й.
" С баща ми... Той знае за последните две убийства. Знае, че убийците са двама и..."
" Спокойно. Няма проблем. Какво като знае? Повече се притеснявам за майка ти."
" Какво искаш да кажеш?" попита ме тя.
" Нали помниш, когато ме повикаха по време на наказанието?"
" Да."
" Тя искаше да говори с мен. И... Разпитвше ме за нас. Доста особени въпроси... И остреше разни моливи."
" Моливи?"
" Просто ми се довери... Беше страшно. И мисля, че трябва... да се срещаме и с други хора." заявих.
" Да излизаме с други?"
" Дори повече от това."
Тя въздъхна и направи онази нейна специфична физиономия, която казваше, че е направила нещо, за което не е мислела.
" Какво?" попитах я.
" Ъм... Не знам как стана и защо изобщо се съгласих, но се налага да излезна с Мат."
" О! Чудесно. Това е перфектно. Излез с него."
" Сериозно?"
" Да, и изглеждай развълнувана пред майка си. Целуни го, ако трябва." казах й.
" Да го целуна? Сигурен ли си?"
" Ъъ...Абсолютно."
" Истинска целувка?"
" Каква точно е истинската целувка?"
" Като..." започна тя и се приближи към мен.
Алисън ме целуна и аз й отвърнах. Тя обви ръце около врата ми, а аз я прегърнах през кръста.
" Да, не го целувай така." казах и двамата се засмяхме.
" Какво има?" попитах я, защото видях, че имаше и нещо друго, което я тревожеше.
" Нищо. Трябва да вървя." заяви тя и се обърна да си върви.
" Обичам те." казах й.
" И аз." заяви тя и си тръгна, а след нея и аз.
