" Имате един час, г-н Маккол. Започвайте." заяви Харис и ми даде теста.
Ту гледах към часовника, ту към теста.
Отделно се притеснявах и за Алисън, макар да знаех, че нямаше да позволи на Джаксън да й направи нещо, но на него вяра човек не трябваше да има. А и Стайлс в момента трябваше да разговаря с Лидия и да разбере какво знае тя, ако изобщо му кажеше. Започвах да изпитвам чувството, че нещо не беше наред. Съсредоточих се и чух пулс. Наистина много ускорен пулс.
" Алисън."
Станах и взех теста. Отидох до бюрото на Харис и му го оставих.
" Какво си мислиш, че правиш?" попита ме той.
" Часът изтече."
" Няма да си тръгнеш, докато не запълниш всеки един отговор."
Върнах се, взех един молив и започнах да ги заграждам, като запълвах само буква Б. Отне ми 5 секунди да го направя. След което си тръгнах и се запътих към мъжките съблекални. Когато влезнах, Алисън се беше подпяла на едната стена и дишаше тежко, а Джаксън беше без бельо. Само при тази мисъл ми идваше да го убия.
" Добре съм. Скот, добре съм."
Не обърнах внимание на Алисън, а се засилих и метнах Джаксън към шкафчетата в съблекалните. Той падна заедно с тях.
" Имам ограничителна заповед!" извика той.
" Довери ми се, сам се ограничавам достатъчно." казах и отново се приготвих да му се нахвърля, но той ме отблъсна.
Беше доста силен. Притисна ме към стената, а аз му фраснах главата. Той падна, но се изправи и ме избута толкова силно, че разбих стената. Имах чувството, че гръбнакът ми се огъна на две. Добре, че се лекувах бързо. Джаксън се насочи към Алисън, но аз го ритнах в гърба. Той се изправи и заради него разбих мивката. Водата започна да тече навсякъде. Двамата отново се нахвърлихме един върху друг. Идваше ми да му пригреза гърлото. Излезнахме извън съблекалните. Там бяха Стайлс и Ерика. Тя хвана Джаксън, а Стайлс задържа мен.
" Какво, по дяволите, става? Достатъчно! Достатъчно!" извика Харис.
" Какво правите, идиоти? Джаксън? Успокой се. Г-н Маккол ще обясните ли? Стилински? Ти и ти..." каза Харис и посочи мен и Джаксън.
" Всъщност всички вие... Г-ца Арджент, г-н Стилински, Ерика, Мат... Наказание в три следобед." допълни Харис.
* * *
В три часа следобед, всички се явихме в библиотеката.
" Не можем да сме наказани заедно. Имам ограничителна заповед." обади се Джаксън.
" За всички?" попита Харис.
" Не, само за нас." каза Стайлс и посочи двама ни.
" Добре, вие двамата идете там." заяви Харис и посочи свободната маса до нас.
" Ще го убия." казах на Стайлс.
" Не, няма. Ще разбереш кой го контролира и ще го спасиш."
" Не, беше прав - да го убием."
" Не... Ами ако е Мат? Всичко води към онзи запис, нали?" каза Стайлс и посочи към съседната маса.
" Дани каза, че Мат е възтановил липсващите два часа ит записа." заявих.
" Именно. Сваля подозренията от себе си."
Имаше смисъл... до някъде.
" Кара Джаксън да убие бащата на Айзък, човека на Арджент и монтьора?" попитах го.
" Да!"
" Защо?"
" Защото... е зъл."
" Просто не го харесваш."
" Много ме дразни. Не знам защо е. Виж му само физиономията..." каза Стайлс.
Аз се обърнах към Мат, който предлагаше снакс на Джаксън.
" Други теории?" попитах.
Изведнъж Джаксън се изправи, взе си раницата и излезна, като се държеше за главата.
" Не мърдайте от местата си." заяви Харис и тръгна след Джаксън.
Двамата със Стайлс се спогледахме и седнахме при Ерика.
" Стайлс каза, че знаеш как са умрели родителите на Джаксън."
" Може би."
" Говори."
" В катастрофа. Баща ми е застраховател и всеки път, когато види Джаксън прави коментар относно наследството, което Джаксън ще получи на 18." заяви Ерика.
" Значи не само, че Джаксън е богат, а на 18 ще стане още по-богат?" попита я Стайлс.
" Да." отвърна тя.
" Тук има нещо нередно." заяви Стайлс.
" Знаете ли какво? Ще се опитам да извадя доклад за застраховката от пощата на баща ми. Той пази всичко там." каза Ерика и извади лаптопа си.
" Скот Маккол да се яви в кабинета на директора." съобщи майката на Алисън по говорителя.
Станах от мястото си и се насочих към канцеларията, където беше г-жа Арджент.
" Директорът е искал да ме види?" попитах я.
" Не... аз исках. Безпокоя се за днешното наказание. Как Алисън се оказа наказана заедно с теб и г-н Стилински?" попита тя и пъхна молива си в машинката за острене.
" Мивка е изтръгната от стената. Късметлия си, че съм тук, за да давам някакви обяснения. Осъзнаваш ли го?"
" Да, вече да."
" Хубаво. Правиш ли секс с дъщеря ми?" попита тя и отново сложи молива в машинката, но този път го задържа докато не стана съвсем мъничък.
" Не. Не правя секс с дъщеря ви." отвърнах.
" Надявам се да е така." каза и посочи молива.
След като приключи разговора с майката на Алисън, отново се върнах в библиотеката. Все още не можех да повярвам какво беше станало. Стайлс и Алисън ме чакаха. Стайлс ми разказа, че с Ерика са разбрали датата на смъртта на родителите на Джаксън. Един ден преди той да се роди.
" Това означава, че е роден секцио след смъртта на майка му. Извадили са го от мъртвото й тяло." поясни Стайлс.
" Инцидент ли е било или не?" попита го Алисън.
" Според доклада не е ясно." отвърна й той.
" Значи родителите му може да са били убити?" попитах.
" Ако е истина значи се връзва с мита за Канимата. Че търси и убива убийци." каза Стайлс.
" Но за Джаксън или за този, който го контролира?" попита Алисън.
" Трябва да говорим с него. Трябва да му кажем." заявих и се запътих към съседния рафт, където се намираше Джаксън.
Изведнъж забелязах захвърлена книга на земята. Когато се приближих към нея, видях Мат на земята. Имаше разрез на врата, от опашката на Канима. Когато се приближих към него, Джаксън мина над мен и събори от стената на тавана.
" Ерика!" извиках я, защото Джаксън мина точно над нея спусна от отровата си.
Тя падна на земята. Отидих до нея, но когато се обърнах зад мен стоеше Джаксън. Половината му лице беше покрито с люспи. Той ме бутна. Щом се изправих, той беше застанал до дъската в библиотеката. Застанах до Алисън и Стайлс. Джаксън започна да чертае нещо, но сякаш не го правеше той, а този който го контролираше. Погледнах към това, което беше написал. 'Не заставайте на пътя ми или ще убия всички ви.' След което той излезна през прозореца. Изведнъж Ерика започна да се тресе цялата. Стайлс отиде при нея и положи главата й на коленете си.
" Мисля, че получава пристъп."
" Жив е." каза Алисън, която проверяваше Мат.
" Трябва да я отведем в болница." заяви Стайлс.
" Дерек... само при Дерек." опита се да каже Ерика.
" Когато я заведем в болницата..." обърнах се към Алисън, но Ерика ме прекъсна.
" При Дерек. При Дерек."
" Вървете." заяви Алисън.
" Оставам тук с теб." казах й.
Не можех да я оставя сама. Можеше Джаксън да се върне, а и при това състояние на библиотеката...
" Стайлс не може да я отведе сам. Трябва да повикам линейка. Вървете."
" Не ми звучи правилно." обърнах се към Алисън.
" Всичко е наред."
" Не, не е. Не е правилно."
" Скот, върви. Върви."
" Добре." заявих и я целунах по челото.
Взех Ерика в ръце и заедно със Стайлс излезнахме от училището.
* * *
Щом пристигнахме, се озовахме до някаква стара гара. Ерика се опитвале да ни опътва по пътя. И Дерек беше там. Той излезна от един вагон и пое Ерика.
" Хванете я." извика и я постави на земята.
Стайлс отново отиде до нея.
" Умира ли?" попита той.
" Има опстност да умре. Ето защо това ще заболи." каза Дерек и й прегъна ръката.
" Счупи й ръката?!" извика Стайлс.
" Ще задейства процеса на лекуване. Но ще се наложи да изкарам отровата. Сега наистина ще я заболи."
Дерек започна да опъва кожата на ръката й, сякаш не беше истинска. Ерика крещеше, но нямаше как да й помогна. Кръвта, която течеше беше черна. След като Дерек свърши, Ерика се облегна на рамото на Стайлс.
" Стайлс... от теб ще стане добър Батман." заяви тя и припадна в ръцете му.
Двамата с Дерек излезнахме от вагона и оставихме Стайлс с Ерика.
" Ще ти помогна да спрем Джаксън. Ще стана част от глутницата ти. Ако ме приемеш, добре, но при едно условие - ще го хванем, но няма да го убиваме." заявих.
" И?"
" Ще го направим по моя начин." заявих.
