Бях изчакал Стайлс след часовете, защото Харис го беше наказал. Веднага след като излезна от училище, двамата се насочихме към гробищата.
* * *
На погребението беше пълно с репортери, които се опитваха да снимат или да питат нещо семейството на Алисън. Сред огромната тълпа от репортери, успях да забележа Алисън, майка й и баща й. Изведнъж дойде един мъж. Беше на около шейсет години. От двете му страни го придружаваха двама бодигардове. Мъжът се насочи към бащата на Алисън и двамата се прегърнаха. Крис го нарече Джерард. Той се насочи към Алисън.
" Помниш ли ме?" попита я той.
Вместо да отговори, Алисън само кимна в знак на отговор. Изведнъж Стайлс се обади.
" Кой, по дяволите, е това?"
Преди да отговоря, Крис и Джерард почти ни забелязаха. Двамата със Стайлс се бяхме скрили зад една статуя, която не беше кой знае колко голяма. След като се дръпнахме леко, му отговорих.
" Определено е Арджент." заявих и заслушах какво говореше на Алисън.
" Считайки, че не съм те виждал, откакто беше на три, не очаквам да ме наричаш дядо. Затова ако ти е по-удобно, наричай ме Джерард." каза й той и седна.
Значи това беше бащата на Крис и Кейт. Алисън се огледа и ме видя. В отговор й помахах, а тя ми се усмихна леко.
" Хей, може би е тук просто заради погребението. Искам да кажа... Ами ако той е от не-ловуващата страна на семейството? Може да има и не-ловуващ Арджент. Възможно е, нали?" попита ме Стайлс.
" Знам какво е той. Подкрепление." завих.
Изведнъж някой ни хвана за гърбовете. Беше бащата на Стайлс.
" Двамата. Невероятно." заяви той и ни повлече към полицейската кола.
Докато чакахме, полицейската станция в колата се включи и съобщи.
" 4-1-5 Адам."
" Не разбрах. 4-1-5 Адам ли каза?" попита бащата на Стайлс.
" Водят жертва със сърдечен удар... Мъртъв при пристигане. Но на път за болницата, нещо ги е ударило." заяви човекът от станцията.
" Ударило линейката?" попита бащата на Стайлс.
" В момента стоя точно пред него. Има нещо отзад. Има кръв на всякъде. Имам предвид, на всякъде."
Преди бащата на Стайлс да се усети, двамата излезнахме от колата и хукнахме към гората. Когато двамата стигнахме, видяхме окървавената линейка.
" Какво, по дяволите, прави Лидия?" попита Стайлс.
" Не знам."
" Алисън ти пречеше да го правиш, нали?"
" Надявам се."
" Трябва ли да се приближаваш?"
Вдишах дълбоко и усетих миризмата, след което отвърнах.
" Не, оправих се."
Изправих се, но Стайлс ме спря.
" Просто... искам да я намериш. Моля те, просто... Просто я намери."
" Ще я намеря." заявих и побяхнах.
Тичах и следвах миризмата. Изведнъж забелязах някого. Движеше се бързо. Когато го настигнах, се хвърлих върху него. Не беше Лидия. Но със сигурност беше върколак. Налетя ми. Беше се побъркал. Опитваше се да ме разкъса на парчета. Но не беше много силен. Повалих го на земята. Той се изправи и побягна.
" Чакай!" извиках, но той тръгна.
Започнах да го гоня. Но той не спираше. Докато тичаше се спъна в някаква тел и увисна. Телта го беше хванала за ръцете. Някой ме избута настрани. Беше Дерек. Той започна да ме влачи.
" Какво правиш? Мога да му помогна."
" Те вече са тук." заяви Дерек.
" Мога да му помогна!"
" Тихо!"
В следващия момент видях пет човека, които обградиха върколака. Единият от тях беше бащата на Алисън. Той го удари с ток и се обърна към него.
" Кой си ти? Какво правиш тук?"
" Нищо. Нищо, кълна се."
" Не си от тук, нали?" попита го Крис.
" Не. Дойдох... Дойдох да търся Алфа. Чух, че е тук. Това е. Не съм наранил никого. Никой жив. Той не беше жив в линейката. Не беше, кълна се."
Забелязах кой беше петият от ловците. Дядото на Алисън. Джерард.
" Господа!" извика той.
" Погледнете рядка находка. Знаете ли какво хванахме?" попита ги той.
" Омега." заяви Крис.
" Самотният вълк! Вероятно изритан от собствената си глутница. Или оцелял от глутницата, която е била преследвана. Може дори убита. И вероятно сам по собствен избор. Определено не много умен избор." каза Джерард.
Той се приближи към нещо завито в плат. Беше меч. Около метър дълъг.
" На път съм да демонатрирам... Омега рядко оцелява... Сам." заяви той и замахна с меча.
Той разряза наполовина върколака. Извих поглед. Не можех да повярвам какво се беше случило току що.
" Виж. Виж. Погледни ги!" извика ми Дерек.
" Видя ли какво правят? Затова ти трябвам. Защото се нуждаем един от друг. Единственият начин да се бием с тях, е като сме заедно."
" Какво правят?" попитах, като все още бях в шок от видяното.
" Обявяват война."
