След видяното и направеното от Джерард, трябваше да се срещна с Алисън и да я разпитам какво знае за дядо си.
* * *
От както баща й ни беше забранил да се виждаме, двамата бяхме намерили начин да се уговаряме. Аз й оставях кратки съобщения на стъклото на колата й. Докато я чаках в гората, на обичайното ни място, чух стъпки. Беше Алисън. Тя беше включила фенерчето на телефона си и то ме освети.
" Какво правиш?" попитах я и посочих телефона.
" Опитвах се да те намеря."
" Някой видя ли те?"
" Не. Бях внимателна. Какво има? Утре ли е пълнолунието?"
" Не, не е това. Исках да те питам някои неща. Относно, ъх... Семейството ти. По-точно за дядо ти."
" Добре, но не го познавам. Просто всяка година изпраща чек за рождения ми ден." заяви Алисън.
" Знае ли за мен? За нас?" попитах.
" Не, баща ми нищо не е казал. Какво има? Случило ли се е нещо?"
Нямаше как да й кажа, ще дядо й разполовил човек на две и то с еднометров меч.
" Трябва да сме по-внимателни." казах.
" Няма да ни разделят."
След думата 'разделят', си спомних случката с Джерард.
" Не нас." заявих.
Без да каже нищо, Алисън ме придърпа към себе си и ме целуна. Аз я прегърнах и й отвърнах на целувката.
" Сигурна ли си, че никой не те е проследил?" попитах я.
" Абсолютно, 100% съм сигурна. Родителите ми излязоха." заяви тя.
" Навън?"
" Да, на среща." каза Алисън и се усмихна.
* * *
" Не се чувствам като при последното пълнолуние." казах на Стайлс, докато отивахме към съблекалните.
" Това включва ли убиването на хора като мен?" попита ме той.
" Нямам такова чувство."
" Казваш го сега, но при пълнолуние, като ти излезнат зъбите и ноктите, има много виене и писъци. Загрижен съм за себе си, така че ще те заключа."
" Добре, но имам по-голям самоконтрол, особено откакто нещата с Алисън са добре."
" Знам, че са добре."
" Наистина добре. Невероятно добри са." заявих.
" Добре, схванах. Просто млъкни преди да се самоубия." отряза ме Стайлс.
" Добре, но взе ли нещо по-добро от белезници?" попитах го.
" Да, много по-добро." каза той и отвори вратата на шкафчето в съблекалните.
В момента, в който дръпна вратата, една верига започна да излиза от шкафчето. Беше сигурно три метра. Всички гледаха докато падаше. Хвана ме срам. Веригата се точеше, сякаш нямаше край. Когато падна на земята, тренера я огледа, след което се обърна към Стайлс.
" Иска ми се да попитам, но мисля, че ще е по-обезпокоително, отколкото мога да си представя. Просто ще си тръгна." заяви той.
" Добър избор, тренер." обади се Стайлс.
Двамата се наведохме да съберем веригата, но усетих нещо странно. Присъствието на друг върколак. В съблекалните. Започнах да се оглеждам, но не виждах нищо подозрително.
" Добре ли си? Скот?" попита ме Стайлс.
" Тук има още един." заявих.
" Какво?"
" Друг върколак."
* * *
" Подуших миризма, но не знам кой е." казах на Стайлс и седнахме на скамейките.
" Ами ако се изправиш срещу всеки един?" попита той.
" Да."
" Добре, имам идея." каза Стайлс и побягна на някъде.
След малко дойде със стика за вратата.
" Казах на тренера, че ще се размениш с Дани." заяви той.
" Мразя да съм вратар." казах му.
" Помниш ли, че имах идея? Това е идеята."
" Каква е идеята?" попитах го объркано.
" Сериозно, понякога не знам как оцеляваш без мен." заяви той и ме потупа по рамото.
Двамата се изпарвихме. Аз се насочих към вратата, а Стайлс отиде на линията.
" Да започваме." казах си.
Тренера подаде топката на първия играч. Той се засили, както и аз към него. Хвърлих се върху момчето и започнах да го душа. Когато разбрах, че не е той му помогнах да стане.
" Маккол!" извика тренера.
" Да."
" Обикновено вратарят стои около голлинията."
" Добре, тренер." казах и се насочих към вратата.
Тренерът подаде топката на следващия играч. Отново се засилих и се хвърлих. Скочих върху него и го подуших. И той не беше.
" Какво, по дяволите?" попита ме момчето.
" Моя грешка." казах и се изправих като се запътих отново към вратата.
" Маккол, трябва да пазиш вратата, а не да я изоставаш." заяви тренера.
" Съжалявам."
Той подаде на следващия играч. Засилих се и се хвърлих към него. И той също не беше. Върнах се на мястото си. Беше ред на Дани. Бутнах го и започнах да го душа.
" Армани е." обади се той.
" Какво?" попитах го объркано.
" Афтършейвът ми е Армани." заяви Дани.
" О, хубав е." казах му и се усмихнах.
" Маккол! Напуснеш ли вратата още веднъж, ще тичаш, докато не умреш. Ще бъде първото бягане, завършило със самоубийство. Схвана ли?"
" Да, тренер." казах и се върнах на вратата.
Не че щях да го послушам. Трябваше да разбера, кой е другия върколак. Изведнъж Джаксън се обади.
" Тренер, рамото ме боли, ще поседна." заяви той и се насочи към скамейките.
Джаксън го беше страх. Засмях се. Но веднага забелязах следващия играч. Той дишаше тежко. Тренерът му хвърли топката. Той се засили, както и аз към него. И двамата се сблъскахме. Застанахме един срещу друг. Той беше върколакът. Преди да кажа каквото и да е било, видях полицията, идваща към нас. Момчето ме погледна.
" Не им казвай. Моля те, недей." заяви то и аз му кимнах.
* * *
" Баща му е мъртъв." казах на Стайлс.
Това беше, което чух, докато бащата на Стайлс го разпитваше. Отделно бях разбрал и името му - Айзък Лейхи.
" Мислят, че е бил убит." допълних.
" Той ли е заподозрян?" попита ме, Стайлс.
" Не знам, защо?"
" Защото могат да го заключат в килия за 24 часа."
" През цялата нощ ли?"
" По време на пълнолунието."
" Килиите добре ли задържат хора?" попитах го.
" Хора - да. Върлолаци - най-вероятно не."
" Стайлс, помниш ли, когато ти казах, че нямам намерение да убивам?"
" Да."
" Той има."
