Докато вървях по коридорите в училище, Стайлс ме настигна и ме спря.
" Да, видяла е дядо си с подобна книга." заяви той и се опита да си вземе глътка въздух.
Стайлс беше отишъл да потърси Алисън и да я пита, дали не е виждала стара и изпокъсана книга. След като ми каза какво е разбрал, го накарах да отиде и да я пита, дали знае къде я държи.
Той моментално изтича надолу по стълбите. След малко дойде при мен и едвам дишаше. Беше много запъхтян. Преглътна и ми каза на пресекулки.
" Каза, че... трябва... да е... в офиса."
Стайлс едвам дишаше от разкарването нагоре и надолу и затова се сетих, че все още си пазех инхалатора. Дадох му го и той преглътна с облекчение. Запъти се отново надолу, защото беше забравил да каже на Алисън, че трябва да намери начин да вземе ключовете за офиса на дядо си. И най-подходящия момент за тази цел, щеше да е играта по лакрос.
* * *
" Маккол, какво, по дяволите, чакаш? Това са полуфиналите, а ни размазват." каза ми Джаксън, по време на мача.
" Аз? Ти беше този, който каза, че мамя." заявих.
" А онова чудовище на терена е честно?" попита той и посочи едрото момче от другия отбор, който си беше наистина огромен.
" Направи нещо!" извика ми Джаксън.
" Не мога. Дядото на Алисън е тук."
Докато гиганта избиваше всички играчи наред, забелязах, че Алисън беше взела ключовете от дядо си и ги даваше на Стайлс. Докато Дани пазеше вратата, топката, която летеше към него, го фрасна право в главата. И макар да имаше каска, определено го заболя. Той седна на скамейките и си сложи торбичка лед. Видях, че тренерът се насочи към него. Заслушах.
" Колко пръста ти показвам?" попита го той и му посочи два.
" Четири?"
" Кажи два."
" Два?"
" Перфектно. Влизай в играта и си вземи стика." каза му тренерът и го прати на игрището.
" Трябва ни още един играч, тренер." извика момчето до мен.
" Къде е Стилински?"
Понеже видя, че Стайлс го нямаше, той започна да оглежда публиката. Насочи пръста си към Бойд. Без да му мисли, Бойд стана от мястото си и влезна в играта. Момчето-гигант се насочи към него, но той го отблъсна с лекота.
" Колкото по-големи са... Толкова са по-големи." викаше тренерът.
Но на мен не ми харесваше, Бойд да е в играта, защото помнех какво правех, когато бях на първия си мач. Докато той се радваше на това, което беше направил, забелязах, ще очите му светнаха в жълто.
" Трябва да се разкараш от игрището. Очите ти... Някой ще те види." отидох при Бойд.
Той ме погледна, но не ми обърна внимание и продължи да играе. Аз побягнах след него. Тъкмо щеше вземе топката, но аз го изпреварих и отбелязах резултат. Веднага след това усетих рязка болка в крака. Паднах на земята. Видях, че Алисън дойде при мен.
" Добре съм, нищо ми няма. Книгата?"
" Не е тук. Сигурно е в къщата. Кракът ти... О, Боже, кракът ти е счупен."
" Не за дълго..." казах и се надигнах.
" Не мърдай." дойде тренера при мен.
" Скот..." чух гласа на майка ми.
" Всичко е наред." заявих и се изправих с помощта на Алисън.
" Добре съм." казах.
" Мога да се закълна, че чух чупене на кост." обади се майка ми.
" Да чуя? Аз направо я усетих." заяви тренера.
" Сериозно, хора, добре съм."
" Трябва да си вървим." отиде Алисън до дядо си.
" Един момент. Искам да го попитам нещо." каза Джерард.
* * *
Бяхме вече пред дома на Алисън. Дядо й ме покани вътре. Опитах се да откажа, но той настоя.
" Прибрахте се. Вечерята е почти готова." чух гласа на майката на Алисън.
" Как мина мачът?" попита Крис, в момента, в който Джерард влезна.
" Защо не попиташ най-добрия играч?" каза той и ми направи знак да влезна.
" Здравейте." казах и се усмихнах.
* * *
Вечерята вървеше спокойно, защото никой не казваше и дума. Всеки си гледаше към чинията и се опитваше да приеме компанията на другия.
" Добре... Защо сте толкова мълчаливи?" попита Джерард.
" Толкова ли е неловко, че са били гаджета?" допълни той.
Двамата с Алисън се спогледахме.
" Попита ли ги, дали ще им бъде неловко?" обади се Крис.
" Знам, че от векове не съм тийнейджър, но дори тогава непрекъснато се събирахме и разделяхме." каза Джерард.
" Нищо ни няма. Нали Скот?" попита ме Алисън.
" Напълно."
" Тогава защо се разделихте?" попита ни дядо й.
" Тя... ме заряза." казах и Алисън ме изгледа странно.
" Без да се обиждаш, Скот, но може би Алисън е почувставала, че двамата се отдалечавате." каза Крис.
" Бащите са винаги предубедени. Откъде знаеш, че не са били страстно влюбени като Ромео и Жулиета?" попита го Джерард.
" Ромео и Жулиета са се самоубили. Хубаво е страстта да бъде по-малко." заяви Крис и отпи от чашата си.
" Може ли да говорим за нещо друго?" попита Алисън.
" Чудесна идея." каза майка й.
" Скот... Ще ми помогнеш ли да донесем десерта от кухнята?" каза Крис и стана от масата.
Без да кажа нищо го последвах. Щом стигнах в кухнята, той ме хвана за гърлото, притисна ме към хладилника и ми каза.
" Трябва ли да ти обяснявам какво ще се случи, ако разбере за теб?"
" По-скоро какво ще се случи с теб."
Той ми се усмихна и ме стисна още по-силно.
" И за мен няма да бъде добре... Но ще имам достатъчно шансове, за да изкупя греха си. А това няма да е добре за теб." заяви Крис и ме пусна.
Двамата взехме по един поднос от кухнята и се насочихме към трапезарията при останалите, без да кажем и думичка.
Докато бяхме на масата, Алисън се обади.
" Ще ни извините ли? Имаме записки по английски, които със Скот трябва да прегледаме."
Дядо и кимна в знак на съгласие, но баща й се намеси.
" Не мисля, че е уместно."
" Добре... Предполагаше се аз да съм старомодния тук. Вие двамата вървете." каза Джарард.
Аз и Алисън станахме от масата и се насочихме към стълбището. Все още не можех да повярвам, че бях близо до нея, и то в присъствието на родителите й. Тръгнах в посока към стаята й, но тя ме дръпна в другата.
" Побързай." каза Алисън и затвори вратата на стаята на дядо й.
Двамата започнахме да търсим из нещата му. По едно време Алисън се обади.
" До тук бяхме с плана." каза тя и посочи сейфа, стоящ до леглото на Джерард.
Изведнъж ми хрумна нещо, което до сега не бях пробвал. Отидох до сейфа, допрях си глава до него и сякаш цифрите сами изникваха в главата ми. Дръпнах вратичката и той се отвори.
" По-късно да пробваме с някоя банка." каза Алисън и двамата се засмяхме леко.
Видях една книга. По-скоро приличаше на тефтер. Отвързах връзката и започнах да чета. След няколко реда, започнах да се обърквам.
" Сьомга, копър, сметана. Какво е това?"
" Рецепта. Това е готварска книга." заяви Алисън и въздъхна.
