" Казвам, че ни трябва нов план, защото следващият път някой от нас ще бъде прекалено ранен, за да заздравее." каза ми Дерек.
След като си бях помислил, че съм мъртъв, се бях събудил във ветеринарната клиника. Дерек е бил чул воят ми и ме е бил закарал при Дийтън, а той е успял да ме спаси.
" Разбирам. Не може да спасим Джаксън." заявих на Дерек.
" Изглежда не можем и да го убием. Виждал съм много неща, Скот. Но никога нещо подобно. С всяка изминала вечер става все по-силен."
" Но как да го спрем?"
" Не знам."
" Може би трябва да оставим Арджент да се погрижат." казах.
" Аз съм този, който го превърна. Вината е моя."
" Да, но не ти го превърна в това. Случило се е заради нещо в миналото му, нали?"
" Това е легенда в книга. Не е толкова просто."
" В смисъл? Какво не ми казваш?" попитах Дерек.
" Защо винаги мислиш, че крия нещо от теб?"
" Защото винаги криеш нещо от мен."
" А може би го правя, за да те защитя."
" Да бъда част от глутницата не значи ли да нямаме повече тайни?" попитах го.
" Прибирай се вкъщи, Скот. Спи. Заздравявай. Увери се, че приятелите ти са в безопастност. Защото пълнолунието наближава. И както вървят нещата, имам предчувствие, че ще бъде едно от тежките.
* * *
" Видя ли Джаксън?" попита ме Стайлс докато обикаляхме из коридорите в къщата на Лидия.
Тази вечер беше рожденият й ден. Най-големия ден от година. Тя организираше парти всяка година, на което идваха всички. След случките напоследък, които се случиха с всички ни, включително и с нея, на партито не се очакваше да дойдат много хора.
" Не. Видя ли Алисън?" попитах Стайлс.
" Не. Трябва да й кажем какво открихме."
" Не съм сигурен какво открихме."
" Мисля, че има нещо общо с водата. Факта, че всички жертви са били в отбора по плуване, реакцията на Канима около басейна..."
Стайлс беше търсил из годишниците някаква връзка между всички убити. Той се чувстваше зле, защото заради него бяха уволнили баща му. Били му казали, че шериф, чийто син краде полицейски ван, няма място в управлението. И двамата с баща му бяха открили, че всички са били в отбора по плуване, а бащата на Айзък е бил треньора.
" Значи този, който контролира Канимата мрази отборите по плуване?" попитах.
" Конкретно този от випуск 2006. Може да е учител, който по онова време е бил ученик. Кого пропускаме?"
Докато вървяхме, се натъкнахме на Алисън. След като й се бях разкрещял, двамата се чувствахме малко неловко.
" Джаксън не е тук." заяви тя.
" Изглежда никой не е тук." каза Стайлс и огледахме празния двор.
" Може би е рано." заявих.
" Или може би никой няма да дойде, защото Лидия е откачалката на града." допълни Стайлс.
" Трябва да направим нещо, защото я игнорираме от две седмици." каза Алисън.
" Тя игнорира Стайлс от десет години." заявих.
" Предпочитам да го виждам все едно не съм влязъл в радара й." каза той.
" Не й дължим парти." заявих.
" Ами шанса да бъде нормална?" каза Алисън.
" Нирмална?" попитах.
" Наша е вината, че се превърна в откачалката на града."
" Предполагам, че мога да докарам отбора по лакрос." казах.
" И аз познавам няколко човека, които да раздвижат нещата. Като наистина да ги раздвижат." заяви Стайлс.
" Кои?" попита го Алисън.
" Запознах се с тях миналата вечер. Нека просто кажем, че разбират от купони."
Малко помислих и веднага щом се сетих за кои ставаше въпрос, се засмях. Стайлс говореше за травеститите от гей клуба.
* * *
" Ще й се извиниш ли или какво?" попита ме Стайлс, защото видя, че гледах към Алисън.
" Защо да й се извинявам?"
" Защото ти си мъжът. Така правят мъжете."
" Но аз не съм направил нищо лошо." казах.
" Точно затова трябва да се извиниш. Когато мъжът мисли, че не е направил нищо лошо, определено е сгафил."
" Няма да се извинявам." заявих.
" Пълнолунието в теб ли говори?"
" Вероятно. Защо те интересува?"
" Защото, Скот, поне едно нещо трябва да върви. Ако не си забелязал губим всичките си битки. Умират хора... Заради мен уволниха баща ми. Ти ще повтаряш годината. Влюбен съм в откачалка. И ако трябва да гледам как губиш Алисън от маниак като Мат, ще си избода очите..."
" Не си избождай очите." заявих.
" Защо не?"
" Защото Джаксън е тук." казах, а той ни погледна и отпи от чашата си.
* * *
Откакто видях Джаксън, постоянно го наблюдавах, но засега той не правеше нищо. Но друго нещо ставаше. Беше пулнолуние, но изобщо не го усещах.
Извенъж в ръката ми се озова една чаша. Погледнах към надвесилата се над мен, Лидия и й казах.
" Днес не мога да пия."
" Добре, какво става с вас двамата?" попита ме тя.
" О, не. Стайлс може да пие."
" Не Стайлс. С теб и Алисън. Не знам защо се криете, но тук и сега е перфектният момент да... си прекарате добре."
" Знаеш ли какво? Права си." казах и отпих от чашата.
" Виждаш ли? Не е ли добър?"
" Всъщност да. Супер е." заявих и изпих течността на един дъх.
* * *
" Добре ли си?" попита ме Стайлс.
" Не е от луната. От нещо друго е..." казах и влезнах в къщата на Лидия, за да потърся Алисън.
Докато се качвах по стълбите, започна да ми се вие свят. Погледнах нагоре към стълбището и видях Алисън и Джаксън да се натискат. Разтърсих глава и видях, че всъщност нямаше никой. И изведнъж се сетих.
" Напитките."
Започнах да търся Лидия, но никъде не я виждах. Докато се оглеждах за нея, забелязах Стайлс. Приближих се до него и му подадох едно шише.
" Стайлс, погледни ме. Изпий водата. Стайлс, изпий я. Нещо се случва и ми трябваш трезвен."
" Какво правиш?" попита ме едно момиче.
" Не това е начинът да изтрезнее." допълни то.
" Знаеш ли по-добър?"
" Знам най-добрия, момче." каза момичето и хвана Стайлс за яката.
Тя му потопи главата в басейна за няколко секунди и го попита.
" Как се чувстваш?"
" Трябва да преразгледам политиката си за свалки."
" Трезвен е."
След като Стайлс беше добре, му помогнах да се изправи и двамата започнахме да търсим Лидия. Той щеше да провери в къщата, а аз при басейна. Докато се оглеждах за нея, видях, че всички се държаха странно. Определено беше от напитките, но какво можеше да е сложила в тях.
" Не мога да я намеря. И всеки, който е пил от тази гадост се държи откачено." дойде при мен Стайлс.
И двамата насочихме вниманието си към тези, които се хвърляха като риби в басейна.
" Забелязвам." казах.
" Какво ще правим?"
" Не знам, но трябва да..."
" Не мога да плувам! Не, не, не, спрете! Не мога да плувам." започна да крещи някой.
Никой не послуша момчето и го метнаха в басейна. Тъкмо когато двамата със Стайлс щяхме да му помогнем, Джаксън ни изпревари. Той извади Мат от водата.
" Какво сте запнали?" попита той.
Чухме полицейски сирени и всички се изпариха на момента. Двамата със Стайлс направихме същото.
Когато излезнах, видях Мат, който беше застанал срещу мен и ме гледаше втренчено. Когато погледнах към краката му, забелязах Канимата. Той беше обвил опашката си около него, точно като домашен любимец. Вече знаех, кой контролираше Джаксън.
