Докато прибирах готварската книга отново в сейфа, телефонът ми звънна.
" Изключи го!" извика ми Алисън.
" Съжалявам." казах и вдигнах, защото видях, че беше Стайлс.
" Скот!" извика той.
" Не мога да говоря сега." заявих и му затворих.
" Дори нямаме идея какво е това нещо." казах на Алисън.
" Къде другаде да потърсим?" попита тя.
" Нещо пропускаме..."
" Може би не е книга. Може би е нещо друго, което държи в себе си." каза Алисън и се замисли.
" Знам къде е." каза изведнъж тя.
Двамата слезнахме долу при останалите.
" Г-н Арджент... Джерард, г-жо и г-н Арджент, благодаря ви за вечерята, но сега се сетих, че трябва да взема майка ми от работа." заявих и излезнах.
Качих се в колата и потеглих към училище. Алисън ми каза, че докато е държала ключовете е забелязала някаква флашка, висяща на ключовете на Джерард. Спрях колата и звъннах на Стайлс, но се включи гласова поща. Оставих му съобщение.
" Стайлс, къде си? Трябват ми ключовете на Джерард. На тях има флашка. Тя е бестиарият." казах и се насочих към училище.
Когато стигнах до кабинета на Джерард, ключовете му висяха на вратата. Тъкмо щях да ги взема, когато чух някакъв вид съскане. Като на змия. Чуваше се от долу. Звукът идваше от залата по плуване. Видях два силуета във водата. Бяха Стайлс и Дерек. Отидох към тях и ги издърпах от водата, след което изръмжах. Видях гущера, той се насочи към мен и ме повали. Застанахме лице в... лице. Макар да нямаше такова. Той ме дръпна за крака и ме метна. При удара, счупих едно стъкло. Взех едно от парчетата и го насочих към гущера. Щях да го използвам за отбрана, но той огледа отражението си в парчето стъкло и избяга. Въздъхнах облекчено и погледнах към Дерек и Стайлс, които се опитваха да си поемат въздух.
* * *
" Има ли изобщо такъв език?" попита Стайлс, докато разглеждахме Бестиария.
След като излезнахме от училището, двамата се се насочихме към колата ми и пъхнахме флашката в лаптопа на майка ми. Бяха стотици страници. Имаше и илюстрации, по които се ориентирахме, защото пишеше на някакъв странен език.
" Как да разберем какво е това нещо?" попитах.
" Нарича се Канима." обади се Дерек.
Той дойде към нас, заедно с Ерика.
" Знаел си през цялото време?" попита го Стайлс.
" Не, разбрах, когато се обърка от собственото си отражение." каза той.
" Не знае какво е." обадих се.
" Или кого."
" Какво друго знаеш?" попита го Стайлс.
" Само истории и слухове." заяви Дерек.
" Но е като нас?" попитах го.
" Шейпшифтър - да. Но... Не е нормален. Той е..."
" Отвращение." каза Стайлс.
Дерек кимна и двамата с Ерика се обърнаха да си вървят, но аз го спрях.
" Дерек! Трябва да бъдем заедно в това. Може би трябва да кажем и на Арджент."
" Вярваш ли им?" попита ме той.
" Никой на никого не вярва. Там е проблемът. Докато спорим кой на чия страна е, навън има нещо по-силно, по-бързо и по-страшно от нас, което убива хора. И ние не знаем нищо за него." заявих.
" Знам едно нещо - намеря ли го, ще го убия." каза Дерек и си тръгна.
* * *
След училище, оставих Стайлс до тях и отидох към болницата, защото наистина трябваше да взема майка ми от работа. Тъкмо когато слизах от колата, усетих, че нещо се заби в корема ми. Когато погледнах, Джерард ме беше намушкал.
" Не мърдай." извика ми той.
" Дори така усещам как плътта около ножа се опитва да заздравее. Никога не знаеш, откъде ще дойде Бетата." каза Джерард и заби ножа още по-навътре.
Болката беше неописуема. Искаше ми се да извикам с цяло гърло, но бях пред болницата и не можех да позволя някой да ме чуе.
" Каква перфектна картинка сме. Добрият дядо, поздравяващ любимия си внук, по случай добрите новини, получени от доктора." каза той и се доближи до мен.
" Точно така. Мога да играя ролята на добрия дядо, който обича да готви, разказва истории и е очарователен. Повярвай ми... Играя по-добре, отколкото ти играеш "обикновеното момче с разбито сърце". Слушаш ли ме?" попита той и завъртя ножа.
" Да."
" Перфектно. Някой от тези дни ще ми направиш услуга и ще я свършиш, защото иначе този нож ще влезне в нея." каза той и посочи майка ми, която говореше с друга сестра в болницата.
" И Скот... Искрено вярвам, че е много по-добре лошите неща да не се случват на добрите хора. Не си ли съгласен?"
" Да." казах и той си тръгна.
През това време, майка ми дойде.
" Здравей. Добре ли си?" попита ме тя.
" Да, добре съм. Всичко е наред." казах и извадих ножа от себе си.
