" Трябва да се срещна с експерт, за да разбера нещо повече за Джаксън. Пуснал съм Стайлс за издирване. Колата му е все още на паркинга, което означава... Нямам представа какво означава. Ако ви се обади, ако ви пише, ако го видите..." каза ни бащата на Стайлс.
" Ще ви се обадим." заяви Айзък.
" Сигурно просто всичкото това внимание му е дошло в повече. Ще го намерим." казах.
" Да. До по-късно."
" Маккол, отборът има нужда от теб. Знаеш, че ако не си повишиш оценките, няма да мога да те пускам в играта."
" Да, тренер, знам."
" Добре. Знам, че понякога викам повече, но това не е, защото ви мразя. Е, Грийнбърг го мразя, но това е друго. Той си е виновен. Просто отборът... както и аз, се нуждаем от теб. Повиши си успеха." заяви тренера.
" Ще го направя."
" Знам."
" Всички ли излязоха?" попитах Айзък.
" Мисля, че да."
Откъртих шкафчето на Стайлс и започнах да търся нещо негово.
" Ще го намериш по миризмата?" попита ме Айзък.
" Двамата ще го направим."
" Защо за теб е тениската, а за мен обувка?" попита Айзък, но аз насочих вниманието върху нещо друго.
" Трябва да поговорим." каза Дерек.
" Всички ние." обади се зад гърба му Питър.
" Мамка м... Какво, по дяволите, става?" попитах.
" И аз си зададох същия въпрос, когато те видях в полицията с Джерард." каза Дерек.
" Добре, чакай малко. Той заплаши да убие майка ми. Какво се предполагаше да направя?"
" Съгласен съм със Скот. Виждали ли сте майка му? Прекрасна е." обади се Питър.
" Млъквай!" извикакхме с Дерек в един глас.
" Кой е тоя?" попита ме Айзък.
" Питър, чичото на Дерек. Преди време се опита да ни убие, запалихме го и Дерек му преряза гърлото." поясних.
" Здрасти." каза Питър.
" Добре е да го знам..." заяви Айзък.
" Как така е жив?" попитах.
" Кратката версия е, че знае как да спрем Джаксън. Може и да успеем да го спасим." каза Дерек.
" Доста полезно, но Джаксън е мъртъв." заяви Айзък.
" Какво?" попита Дерек.
" Да, мъртъв е. Случи се на игрището." потвърдих.
" Добре, защо не се радвате?" попита Айзък
" Защото Джаксън не е умрял просто така. Джерард е поискал да умре." каза Питър.
" Но защо?" попита Дерек.
" Точно това трябва да разберем. И нещо ми подсказва, че времето ни притиска."
* * *
" Намерили са Стайлс." казах успокоено.
" Казах ти, че търсих навсякъде." заяви Дерек на Питър.
" Не си погледнал тук." каза Питър и премахна едно от стъпалата в старата им къща.
" Това книга ли е?" попита го Дерек.
" Не. Това е лаптоп. В кой век живееш? След като излязах от комата прехвърлих тук всичко, което имахме. За щастие не само Арджент си водят бележки." каза Питър.
Изведнъж телефонът ми звънна. Беше майка ми.
" Мамо, не мога да говоря."
" Аз също, но от ужас."
" Какво има?"
" Нещо... Определено е нещо. Не знам какво е, но трябва да го видиш."
* * *
" Какво става с него?" попитах майка ми.
След като ми се беше обадила, двамата с Айзък бяхме оставили Питър и Дерек в старата им къща, а ние двамата бяхме отишли в моргата. Джаксън беше обвит в собствения си токсин за парализиране.
" Мислех, че вие ще ми кажете. Лошо ли е?"
" Не ми изглежда добре." каза Айзък.
Изведнъж Джаксън помръдна.
" Мамо, би ли го закопчала?"
" Добре. Добре, ето." каза тя и тръгна да затваря с ципа.
Когато стигна до главата, Джаксън си извади зъбите и си размърда главата.
" Мамо, закопчай го!"
" Добре, добре."
" Закопчай го! Закопчай го, мамо!"
След като майка ми го закопча, се обадих на Дерек. Разказах му за състоянито на Джаксън. За обвивката и за това, че се движи.
" Скот, донеси го."
" Не знам дали имаме време за това." казах и погледнах към движещото се тяло на Джаксън.
" Скот, изкарай го от там веднага, тръгвай."
Двамата с Айзък го хванахме от двете страни. Спряхме се да огледаме дали не минават хора, а след това продължихме. Изведнъж го изтървах. Надявах се главата му да не беше от моята страна. Зад нас паркира един джип. Фаровете ме заслепиха. От него слезна Крис.
" Сам си." казах му.
" Не можеш и да си представиш колко."
" Какво искаш?"
" Нямаме много общо, Скот. Но сега имаме общ враг."
" Затова се опитвам да го махна от тук." заявих.
" Нямах предвид Джаксън. С методите си, Джерард мами Алисън по същия начин, както направи с Кейт. Губя я. Знам, че и ти я губиш." заяви Крис.
" Прав си. Можеш ли да ми се довериш да оправя това?"
Той се замисли малко, но не каза нищо.
" Значи ще ни оставиш да вървим?"
" Не. Моята кола е по-бърза." заяви той.
Крис ни помогна да качим тялото на Джаксън в колата и потеглихме.
* * *
" Мисля, че спря да се движи." каза Айзък, докато слизахме от колата.
Както Дерек беше казал, щяхме да се чакаме до един склад.
" Къде е Дерек?" попита Крис.
След малко го забелязахме, че тичаше на четирите си крака. Той направи предно салто и се приземи точно пред нас.
" Тук съм за Джаксън, не за теб." каза му Крис.
" Някак си не намирам това за много утешително. Вкарайте го вътре." Дерек се обърна към мен и Айзък.
Двамата го хванахме и го внесохме в склада.
" Къде са те?" попитах Дерек.
" Кои?"
" Питър и Лидия."
Дерек ми беше казал по телефона, че само Лидия е можела да го спаси. Защото само тя е можела да стигне до сърцето му. Така бил казал Питър.
" Чакай малко. Каза, че знаеш как да го спасиш." заявих, защото Дерек се беше надвесил над Джаксън.
" Това е минало." отвърна Дерек.
" Ами..."
" Помисли, Скот. Вече го контролира Джерард. Превърнал го е в свое собствено куче пазач. И използва всичко това, за да може Джаксън да става все по-голям и по-силен." каза Дерек.
" Не. Не, той не би направил това. Ако Джаксън е куче, ще побеснее, а баща ми не би позволил на бясно куче да живее." заяви Крис.
" Разбира се, че не." обади се Джерард, който току що влизаше в склада.
" Нещо толкова опасно и неконтролируемо... трябва да бъде мъртво." допълни той.
Дерек замахна към Джаксън, но той се съживи и си заби ноктите в гърдите му. Вдигна го във въздуха и го захвърли.
" Поздравления, Скот. Като загрижен приятел, ти докара Джаксън при Дерек, за да го спаси. Просто не осъзна, че всъщност водиш Дерек при мен."
Чух изтрел от лък. Стрелата летеше право към мен. Залегнах и улучи Айзък.
" Алисън?!"
Отидох и помогнах на Айзък да се изправи. Оставих го зад една стена, а той си извади стрелата от рамото. Видях, че Крис се опита са стреля по Джаксън, но той му взе пистолета с опашка си и го метна настрани. Дерек изръмжа и аз се трансформирах. Айзък беше направил същото. И тримата се засилихме към Канимата. Той ни премяташе като играчки. Айзък беше готов да му се нахвърли, но Алисън му се изпречи на пътя и си заби ножовете в него. Видя, че Дерек беше на земята и се запъти към него.
" Недей, Алисън!" извиках.
Изведнъж тя изпусна ножовете си. Зад нея беше Канимата, той я хвана за врата и я задържа така.
" Все още не, миличка." обади се дядо й.
" Какво правиш?" попита го тя.
" Той прави това, за което е дошъл тук." заявих.
" Значи знаеш." обърна се към мен.
" За какво говори той?" попита Алисън.
" Беше нощта преди болницата, когато заплаших майка ти, нали? Знаех, че видях нещо в очите ти. Можеше да го подушиш, нали?" заяви Джерард.
" Умира, нали?" обади се Айзък.
" Така е. Затова се бях оттеглил за малко. За съжаление, науката все още няма лек за рака. Но свръхестественото има."
" Ти си чудовище." каза му Крис.
" Още не."
" Какво правиш?" попита го Алисън, а Джаксън я стисна по-силно.
" И нея ли ще убиеш?" каза Крис.
" Когато става дума за оцеляване, бих убил и собствения си син! Скот." обърна се към мен Джерард.
Аз прибрах козината си и ноктите и се насочих към Дерек. Хванах го за тила.
" Скот, недей. Знаеш, че ще ме убие веднага след това. Той ще бъде Алфа."
" Това е така. Но мисля, че той вече знае това, нали, Скот? Той знае, че върховната награда е Алисън. Изпълнява ми тази малка задача и могат да бъдат заедно. Само ти не се включваш в картинката, Дерек. И в случай, че още не си разбрал, младата любов няма конкуренция."
" Скот, недей! Недей!" викаше Дерек.
" Съжалявам. Но трябва..." казах и му дръпнах главата назад.
Джерард нави ръкава си и сложи ръката си между зъбите на Дерек. Той извика, когато зъбите се забиха в ръката му. Аз оставих Дерек на земята и погледнах към Джерард и следите от ухапване. Той вдигна ръка победоносно и започна да се смее.
