-Давай,убий ме!Разбери какво ще стане,но не докоствай дори с пръст Юри,ясно!-застанах пред нея.
-Ти пожела така.-застреля ме,т-той стреля по мен,без дори окото му да мигне.
Започната на 04.07.2016
Завършена на 04.02.2017
Корица: dennystilinski
Отворих очи и погледът ми беше размазън.Огледах се и разбрах ,че се намирам в болница.Махнах системата от ръката си и станах от леглото.Не ме интересуваше че цялото ми тяло ме болеше, исках да открия оппа.Закуцукъх към врата ,но някой я отвори преди мен.Беше медицинска сестра,малко по-висока от мен с меденоруса коса и кафеви очи .Може да е по-голяма от мен с три години,беше красива ,но преуморена от работата си.
( Chanmi АОА)
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-О, събуди ли сте се?Не трябва да ставате от леглото си слаба сте физически.-каза тя и се опита да хване ръката ми.Отдръпнах се от нея. -Къде е брат ми?Как е той?В коя стая е?Искам да го видя,да се оверя че е добре.Моля ви кажете ми!-накрая не издържах и очите ми се насълзиха. -Трябва да се тревожите за здравето си,а не да обикаляте болницата.-каза и ме сложи да седна. -Къде е той?-попитах аз. -Първо се успокойте и ще ви кажа това което знам.-отпуснах тялото си ,а тя се замисли за момен и каза. -Доведоха Ви тук .Бяхте в наистина тежко състояние.Но Вие сте наистина силна.От две седмици сте тук и сте се въстъновили почти.Имате ли родители или някъкви близки.-попита. -Не ,имах си само брат ми.Къде е той?-казах. -Бяхте сама .Единствено Вие пристигнахте с линейката.След минута се връщам.-каза и и злезе от стаята. -Д-добре.-казах аз тихо но достатъчно че тя да ме чуе.След това влязоха,не те не влязоха ами направо минаха през вратата като терминатори двете момчета.След тях влезе медицинската сестра заедно с някъкав лекър. -Момчета може ли да излезете?-попита той.Те кимнаха и излязоха.Доктора беше млад и доста привликателен,висок с черна коса и тъмно кафеви очи.
( Jin BTS)(26 години)
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Здравейте госпожице Парк.Аз съм Ким Seok Jin.Но може да ме наричате Д-р Джин накратко.-усмихна ми се и се поклони,аз кимнах и той продължи. -Днес ще направим някой тестове и ще видим до колко сте се подобрили и ще преценим как сте.-излезе и след малко се върна с инвалидна количка , аз погледнах количката презрително. -Аз мога и сама да ходя. -Пробвайте ..-каза и ми направи път. Аз станах от леглото и лека полека започнах да ходя,но изведнъж почуствах остра болка в стомаха си.Не и обърнах внимание и продължих да ходя.Доктор Джин беше до мен и наблюдаваше всяко мое движение.След секунда се ококори,а на мен ми се зави свят.Затворих очи щях да се строполя на земята.Той ме хвана и сложи на количката.
След два часа.
Всичките изследвания ми ги направиха и сега само чакам резултатите.
Хора не знам дали ви харесва,но се надявам.Извинявам се грешките и повторенията.Коментирайте, пишете ми важно е за мен да разбера какво мислите Вие.