《territory p.ch》

Mo

-Виж му лицето,прилича на клоун!-каза смеейки се Джимин.
-Чакай само да се събуди ще има да се смеем още повече.-казах аз и му направих знак да бъде по-тих.-Изяде оризовите кексчета на грешния човек.-допълних.
Започнахме да се смеем,Джин ни подмина като пътни знаци докато ние излязохме навън.
-Мислиш ли че ЛуХан ще се ядоса когато се събуди?-попитах момчето.
-Сигурен съм,че ще си се посмее.-смях се изтръгна от гърлата ни докато ходехме към местния парк.
-Лей и Джънгкук трябва да са тук.-казах и се огледах,видях Лей да ни маха и ние се затичахме към тях.
-Сега на къде?-попитах.
-Към зоомагазина.-каза Джимин.
-Който е последен ще си купи нашийник за кучета!-викна Джънгкук и се затичах.Но от първа станах последна и познайте кой си има нашийник.
-Омо виж това сладурче!-казах и кледнах пред едно кученце.Беше малко и доста пухкаво,имах нашийник защо не и куче.Джънгкук също се залепи до мен и заедно се радвахме на кученцето.

~~~~~~~~~~~~~

На другия ден

Кучето беше на двама ни с Лей,решихме да се грижим двамата за него,но все още не му бяхме дали име.

-Сложи го върху Лу и първата дума която излезе от устата му ще бъде името на кучето.-каза Лей.
-Добра идея.-сложих го пред лицето на ЛуХан и то започна да го ближе и да захапва носът му.Имаше малки зъбки от които може само да те хване гъдел ако те захапи,но не и да те заболи.
-Ммм-измърмори и продължи да спи.След като кученцето започна да дърпа със зъби блузата му и ЛуХан се събуди и извика.
-Мооо!!-какво пък е това,що за реакция беше това.
-Е,вече кученцето се казва Мо.Пасва му перфектно.-казах и взех топката с козина наречена Мо пращайки един бърз поглед на ЛуХан.
-Добро утро!-каза Лей и започнахме да се смеем.
-Защо се смеете?-попита полузаспал.
-Имаме работа.-хванах Лей за ръката дърпайки го след мен.
-Закъснявам!-викна ЛуХан.Звъннах на Джимин да дойде и след пет минути вече беше вкъщи.
-Чао!-ЛуХан прехвърча покрай нас,носейки още една вълна смях и на трима ни,май не се е поглеждал в огледалото.