《territory p.ch》

Why did you leave me?

Легнах на леглото и се отпуснах.Тези тестове изцидиха и последната капка сила която имах.Чуствах се като опитно зайче.Затворих очи и тогава чух гласът на брат ми.

"Как се чустваш?"Отворих очите си и се огледах,но разбрах че съм напълно сама.Толкова много искам да го видя.Първо мама , татко и сега оппа,очите ми се насълзиха и нямаше как да спра сълзите си.Спомих си деня в който загубих родителите си.

*Ретроспекция*

2006година.06месец.26ден

-Оппа ,не искам да се прибираме.Може ли още малко на онова влакче.-попитах и направих мили очички.Беше 8:00pm и трябваше да се прибираме ,защото омма и аппа ни чакаха утре щяхме да ходим на почивка.

-Добре ,но само още десет минути.-каза и ми разроши косата.
-Ураа.-казах и заподскачах.Той се усмихна и ме прегърна .Десетте минути се превърнаха в час,ние не смятахме да се прибираме,но телефонът на оппа звънна.Говореше с някой десет минути и забелязах,че плаче.Застанах пред него и избърсах сълзите му.Чаньол погали бузата ми и ме хвана за ръката.

Започнахме да тичаме в посока на нашият дом.Щом престигнахме се шокирах,пред къщата имаше линейка и полиция.Стоях безмълвно и не знаех какво се случва.

И след час разбрах защо е всичко това.

Край.

Искам брат ми да е жив ,да бъде до мен ,да бъде моя опора."Все още съм с теб!!"отново чух гласът на Чаньол.Започнах да ридая още по-силно.

-Къде си оппа?Защо ме остави?Не искам да живея без теб.Защо те няма?-говорех тихо едва поемайки си въздух.
Избърсах сълзите си,но потече река след това.Цяла вечер не спах ,а плаках и осмислях нещата.Очите ме боляха от плач и главата,болката в корема ми се овеличи и аз се свих на топка.

Машината която отсичаше пулсът ми(съжалявам ,но не се сещам за думата) започна да писка.Аз не можех да се движа,опитах се да извикам ,но от устата ми излязоха само няколко срички.
-Ч-а-ньо-л-.-след това всичко потъна в мрак.

Глена точка на Kim SeokJin

Не мога да повярвам колко бързо се вестанови това момиче.Нямаше никакъв шанс да оживее,но в крайна сметка се подобри изключително бързо и то само за две седмици.Някой прекъсна мислите ми и това беше писукането на алармата за спешни случаи,погледнах от компьотърът си от коя стая е и се оказа на чудото така я нарекохме(това е Юри).Станах и се затичах съм стаята й.Там се бяха насъбрали медицинските сестри и двама от най-опитни лекари в тази болница.Правехме каквото можем и резултатът .....

Следва продължение....

Надявам се да ви хареса.Извинявам се за грешките.