《territory p.ch》

Dream

-Отивам да подишам въздух.-съобщих на момчетата и излязох от къщата,студения вятър обгърна тялото ми карайки ме настръхна от рязката смяна на температурата.Имах чуството че ще се задуша вътре.Седнах на стълбите и облегнах главата си на парапета.Улицата беше пуста и тъмна,изкуствената светлина от уличните лампи осветяваше само малка част,а луната осветяваше слабо.Затворих очи.Усетих нечие присъствие зад себе си и се обърнах,Чаньол ме гледаше с усмивка.
-Оп-па..-заплаках и се хвърлих в прегръдка ,топлината  от тялото му ме караше да се сгуша в него.Той ме прегърна здраво и се засмя,целуна ме по челото и аз вдигнах глава към него.
-Обещах ти,че ще се видим отново.-каза с насълзени очи.
-Къде беше?Защо не беше с мен през тези месеци?Чувствах се ужасно защото не можех да те видя.-казах аз.
-Знам,че ти беше трудно наблюдавах те през цялото време.Ще ти разкажа,но не сега.Нямам много време ,кажи на ЛуХан и Лей да отидат в нашата къща и да намерят един ключ с моето име,а ти стой при Джънгкук за няколко дни.Обещавай ми ,че ще го направиш?-каза и ми даде якето с което беше облечен.
-Обещавам.-казах.
-Липсваше ми.-казахме в един глас,целунах го по бузата и неговите сълзите се спуснаха по бузите.Изтрих ги с дланта си.
-Ще се видим отново.-каза той.

Отворих очите си ,заспала съм отвън,погледнах към тялото си и видях якето което ми беше дал Чаньол в съня ми.Как е възможно това?Погледнах се отново и станах от стълбите.Чувствах се замаяна ,преминах няколко пъти и влязох при момчетата.Те ме погледнаха изненадано.
-Как за пет минути се нарани ?-ЛуХан стана от дивана и дойде до мен.
-От къде са тези рани?-Джин също дойде при мен.
-Донеси аптечката!-каза Лей на Джимин и той изхвърчала някъде.
-Какво стана отвън?-попита ме Джънгкук.
-Спънах се.-излъгах,даже и аз не заех че имам рани ,а на ръката имах рана приличаща на сълза.Огледах я добре и се сетих,че с тази ръка бях избърсала сълзите на Чаньол.Подсъзнанието ми си прави ужасни игрички с мен.Накараха ме да седна и Джин започна да прочиства раните,изобщо не ме болеше и това беше странно.Якето все още беше на раменете ми.
-От къде се появи това яке?-попита ЛуХан.От Чаньол,може би?Как да му отговоря като й аз не знам,повдигнах ръмене и той ме погледна с поглед който ми казваше че ще говорим по-късно.

Надявам се тази глава да ви  е харесвала,извинявам се за грешки и повторения и т.н.