《territory p.ch》

Truth Part (1)

-Имаш ли ми доверие?-попита ме неотделяйки се от мен.Искам всичко да се изясни дори това да означава да умра.
-Д-да.-отговорих тихо.

Взе ме на ръце и излязохме от магазина,сложи ме в колата си и закопча колана ми.През целия път тишината обземаше колата.И по-добре бях изморена,виждах че момчето до мен не е едно от най-спокойните.Барабанеше нервно по волана с пръстите си докато бяхме спрели на червено.Обърна се към мен явно разбрал че го наблюдавам,очите му бяха зачервени а от едното му око падна самотна сълзичка.Изках да я изтрия,но стиснах ръцете си в юмруци и преглътнах желанието си.Постави ръката си на очите и се обърна към пътя.

Нито аз нито той знаехме дали нещата ще са както преди или всичко ще се разруши.Надявам се да има добро обяснение за действията си.Прехапах вътрешноста на бузата си и сведох глава.След половин час колата спря и бяхме пред къща,която виждам за първи път.

СеХун излезе от колата претичвайки дойде от моята страна,отвори вратата на колата и ми помогна да изляза.Имах чувството,че всеки момент ще се струполя на земята,колената ми треперят ужасно много.Влязохме в къщата и ме накара да седна на дивана.

-Кай след долу!-извика СеХун.
-Какво си се разви..-когато ме видя спря да говори.Бавно дойде при нас.
-Ела да поговорим замалко!-СеХун започна да бута Кай нанякъде.Не разбирах какво се случва,но стоях и не мърдах от мястото си.Огледах се,изглежда съм в холът им.Една голяма снимка привлече вниманието ми,станах от кожения диван.Аз,Кай,СеХун и Чаньол...Докоснах образът на брат си и се усмихнах.Липсва ми...

Очите ми се насълзиха,засмях се леко и преглътнах напиращия си плач.Чух нечии стъпки,предположих че са на Кай или СеХун.Постави ръката си на рамото ми и цялата настръхнах,прилив на сила ме удари.Премигнах два пъти и се обърнах.К-как е възможно,това?Сълзите вече спокойно се спускаха като водопад от очите ми.

Кай и СеХун дойдоха и замръзнаха на място след като ни видяха двамата.Не отделях погледът си от този на човека пред мен.
Прегърна ме и аз ових ръцете си около вратът му.Вдигна ме и стисна здраво.

-Казах ти,че ще се видим скоро.-прошепна в ухото ми с треперещ глас.Пусна ме и го огледах.Лицето му точно като моето беше подпухнало от плач,очите червени,а косата рошава до неузнаваемост.Това не е сън,нали?Всичко ми изглежда съвсем реално.Ощипах ръката си,но болка не почувствах.

Надявам се тази глава да ви хареса,извинявам се за грешките повторенията и т.н.