《territory p.ch》

First love

-Това ли е всичко?-попита ме полицаят.
-Да това е.-казах ,избърсах поредната сълза и той се изправи.Затвори тефтерчето на което си записваше нещо,излязохме от кухнята , отидохме в хола и ЛуХан изпрати полицая.

-Как си?-попита ме Лей
-Добре.-казах.
-Може ли да ни разкажеш какво се е случило в деня на инцидента,не искаме да те притискаме ще ни разкажеш,но само ако ти пожелаеш.-каза ЛуХан и Лей кимна.
-Ще ви разкажа.-казах и седнах на дивана.

-Щяхме да ходим на почивка и бяхме с колата на СеХун,пътувахме  два часа,но изведнъж момчетата излязоха от колата и останах сама,бяха влезли в една изоставена сграда.-поех си въздух и Лей хвана окуражително ръката ми.-Мина половин час и аз започнах да се притеснявам,излязох от автомобила ,влязох вътре ,видях ги да се бият и аз се намесих  Чаньол застана пред мен.СеХун застреля  брат ми и той падна в краката ми,Кай ме завърза на една от бетонните колони ..-разказах им всичко докато плача и хлипам,след целия разказ ЛуХан ме прегърна,а Лей не пусна ръката ми,сякаш тежест ми падна от раменете.
-Ние ще бъдем до теб,каквото и да се случи,дори ако не ни искаш ние ще бъдем с теб!-каза Лей,онази празнина която усещах започна да се запълва,ЛуХан ме целуна по челото и аз се усмихнах.

-Липсва ми..-казах и двамат отговориха в един глас.
-И на нас.

Гледна точка на ЛуХан

На другия ден

Лежах на дивана в хола и си ровичках в телефона,получих съобщение от един много стар приятел.

Приятел"Хайде да излезем днес в парка,както преди."

ЛуХан"Може,но ще взема с мен един човек."

Приятел"Лей?"

ЛуХан"Не, сестрата на Чан."

Приятел"От отдавна не съм я виждал ще бъде хубаво да видя първата си любов."

ЛуХан"Хей плейбоя по полека!И да се чакаме някъде на топло.

Приятел"Добре , кафенето в близост до нашия парк,става ли?

ЛуХан"Да ."

Станах и отидох в стаята на Юри.Почуках и тя ми отвори,беше рошава и сънлива.

-Здравей,поспаланке.-тя се усмихна.-След половин час ще излизаме.

-Но нямам какво да облека.-каза и аз се плеснах по челото,напълно бях забравил,хрумна ми нещо.

-Не се безпокой,след десет минути се връщам.

~~~~~

Гледна точка на Юри

Обляках дрехите ,които Лухан ми беше оставил.Слязох при него и влязохме в колата.Докато пътувахме в колата се разнасяше приятна мелоди която ми е до болка позната.ЛуХан барабанеше по волана с пръсти .

-Заеш ли тази песен?-попита ме
-Тази песен е любимата на Чаньол.-и двамата се усмихваме.
-Ето от къде ми е позната.-усили малко и аз започнах да си тананикам.

Спряхме и слязахме от колата,влязохме в едно кафене,още когато влязохме се отпуснах беше топло и с много сладък интериор.ЛуХан тръгна към последните маси и аз тръгнах с него,отидохме до някакво момче което пиеше кафе,беше ми много познат,момчетата се поздравиха и когато чух гласът му очичките ми светнаха от приятната изненада.Това беше ...

Надявам се да ви е харесвала тази глава,знам че тази глава има много грешки ,но не съм я редактирала,извинявам се за това.