《territory p.ch》

Monster

Месец по-късно

-Как ми се иска да легна и да заспя на пода.-измърморих си и маркирах продуктите на клиента си.-Заповядайте.-усмихнах се лениво и жената ми плати,върнах й ресто и тя излезе.

От както сънувах сънят с Чаньол,всеки предмет,човек и място който погледнех ми напомняше на него и започнах да изпадам в депресия,но след като ЛуХан ме накара да се разходим из квартала открих този денонощен магазин и видях ,че имат нужда от персонал.Реших,че ще е добре да събера пари.Трябваше все някак да се отплатя на момчетата за грижите и главоболията,които съм им причинявала.И след това щях да се преместя в някой евтин апартамент,не искам да съм им в тежест вече.Цялата заплата която получавах не беше много но все беше нещо.Работя всеки ден от 04:00 am до 20:00pm
часа и след това се прибирам,днес подредих новодошлата стока и се изморих още повече.Момчетата работеха и почти не се виждамахме.Те не знаят че раборя,но ме е страх да им кажа.До колкото познавам ЛуХан най-малко да си остана вкъщи сама,а те с по още едно работно място.Белезите ми от онази вечер изчезнаха на другия ден,всички бяхме шокирани,а колкото до раната-сълза все още си е прясна.Не я показах на никой,странно е.Не мога да си го обясня как е останала,но не е от голямо значение.Седнах на стола,но някой влезе в магазина и аз се изправих светкавично,пуснах изкуствената усмивка в действие и се подрях на касата.
-Добър вечер!-каза човека с ентуазъм .Т-това е СеХун.Усмивката ми беше заменена със сериозно изражение.Преглътнах ,а когато той ме забеляза се напрегна,ентусиазмът му се изпари.Бях ядосана,тъжна но повече ядосана,усещах дишането си затруднено.
-Юри,това ти ли си?-попита ме.Бях неспособна да обеля дори една дума,на път да избухна вдишах дълбоко и издишах.
-Т-ти си.-направи една крачка напред и махна шапката с която беше.Сърцето ми започна да тупти със страшна сила.
-Ак-о нап-равиш още ед-на крачка,ще звъ-на на поли-цията.-заплаших го.
-Моля те да ме изслушаш.-каза той,лицето му беше лишено от всякаква емоция.-Няма да ти направя нищо,обещавам!-каза и вече беше пред касата.
-Съжалявам за всичко,знам че не би ми простила за стореното, но те моля да ме изслушаш.-каза и се вгледах в очите му,винаги са го издавали дали лъже или казва истината.След две години приятелство го опознах из основи.Определено и той беше тъжен ,оплашен и на ръба да се разплаче.Ядът надделя и просто хванах нещо и го замерих с него.Той клекна избягвайки консервата с грах.Исках да стоваря целия си гняв върху него.
-Съжаляваш,ти съжаляваш?!Чудовище,как можа да ни причиниш тези ужасни неща?!-Изкрещях,усещах лицето си почерняло от гняв и от недостигът на кислород.
-Просто ме изслушай!-каза той се приближи като ръцете му бяха пред лицето,за да не го ударя там.
-Не ти искам обяснения!Ако ни беше приятел нямаше да го направиш!-хвърлях по него всичко което намеря.
-Аз все още съм ви приятел!-извика.
-Аз не те имам за такъв, според мен си луд!-извиках и свалих ръката си в която държах буркан с кисели краставички,сълзите ми се спуснаха по бузите от безсилието което усещах.
-Чаньол ме помоли да го направя!-каза той,тихо но достатъчно силно за да го чуя.
-Н-не ти вярвам...-поклатих глава и залитнах назад,изпуснах бурканът и той се пръсна на парчета.-Не би го поискал,не вярвам...-хванах се за рафта и почувствах остра болка в главата си.
-Ако ме изслушаш,ще разбереш всичко.-каза.
-Млъкни,не искам да те слушам..-запуших ушите си и се слякох на земята.Плачех с глас,болката в главата ми се усили.Черни петънца играеха пред очите ми и едва се държах да не припадна.Усетих някой да ме прегръща и да гали гърбът ми,правейки кръгчета по него.Това по някаква причина ме оспокои,но се притеснявах повече от факта че съм в прегръдките на убиец.

Надявам се да ви е харесвала тази глава,извинявам се за грешки,повторения и т.н.