《territory p.ch》

Truth Part (3)

Телефонът ми звънна.Извадих го и видях,че имам над десет пропуснати обаждания от Лей,ЛуХан и другите момчета.Вдигнах.
-Къде си?-ЛуХан ме попита,леко изнервено.
-Ам на разходка,ще се прибера малко по-късно,не ме чакай.-казах.
-Тъмно е и опасно,да не отварям тема за кучешкия студ който е отвън,прибери се по възможно най-бързия начин имам да ти казвам нещо важно!-каза и ми затвори без да дочака отговора ми.Какво ли има?Започвам да се притеснявам,първо Чаньол,СеХун и Кай,а сега и ЛуХан.Разтрих слепоочията си,главата ме болеше ужасно много.
-Юри добре ли си?-Кай ме хвана за рамото,карайки ме да го погледна в очите.
-Д-да тряб-бва да се прибирам.-казах и изблъсках ръката му.-Утре задължително ще говоря и с трима ви,ясно!-казах с прегракнал глас,какво за бога ми става?
-Аз ще те закарам.-каза и изчезна за момент от погледът ми,върна се и ми наметна едно яке.
-Да тръгваме!-каза и отвори вратата,качихме се в колата с която СеХун ме докара.В автомобилът беше топло и това ме накара да се отпусна на седалката заспивайки.

След час и половина вече бяхне на прага на къщата на ЛуХан и Лей.Отворих очите си и видях Кай,сърцето ми започна да тупти по-бързо,а близост която беше помежду си ме караше да искам да потъна от срам.Прочистих гърлото си,защото имах чувството че е засъхнало,  той ме погледна,усмихна ми се и аз му направих намек да се отдръпне назад.Беше приклекнал пред мен и лицата ни бяха на една педя разстояние.
-Дай си номера.-каза ми и подаде телефона си,написах го и му го дадох той написа нещо и го прибра обратно в джоба си.Влязох в къщата,якето на Кай все още беше на раменете ми,но не исках да го свалям миришеше на момчето,беше ми удобно с него.
-Къде се губиш?-Лей слезе от стълбите,сънен,рошав и полузаспал.
-Н-на разходка.-казах и сведох глава подминавайки го,тъкмо бях на път да се кача в стаята си,но гласът на ЛуХан ме спря.
-След седмица заминаваме на почивка всички,но се чудех дали ти си съгласна с това.-попита ме.
-Това е супер,ще си отпочинете от работата.-казах и изкачих още едно стъпало нагоре.
-Ти искаш ли да дойдеш?-усещах колко ентусиазъм има в гласът му.
-Не по-добре си починете от задълженията си.-казах и набързо влязох в стаята си преди да е казал нещо.