-Давай,убий ме!Разбери какво ще стане,но не докоствай дори с пръст Юри,ясно!-застанах пред нея.
-Ти пожела така.-застреля ме,т-той стреля по мен,без дори окото му да мигне.
Започната на 04.07.2016
Завършена на 04.02.2017
Корица: dennystilinski
..резултатът беше добър.Сърцето й започна да бие отново и всички си отдъхнахме.Още съм напрегнат,имам чуството ,че трябва да я наблюдавам постоянно.Не знам дали всичко ще бъде наред с нея,което до голяма степен ме кара да се страхувам ,че всичко може да се повтори,или по-лошо да не реагирам на време.А ако това стане Чаньол ще ме убие на място.
Извиках най-добрият си приятел.Който е стажант тук,възхищавам му се ,защото успява да си свърши работата за отрицателно време,а тук това е трудно, времето е ограничено,всичко е качествено направено от него.Като личност е много добър човек,не би посегнал на никого,е стига да не се дразни с него,повярвайте ми научих го по трудния начин.
Не е сръмежлив,бих могъл да кажа ,че е самоуверен в себе си, винаги си ходи от работа половин час по-рано .Има сладко кученце на име Мона.Обича да тренира и си признавам ,че има по-хубаво тяло от моето.
Аз съм ами мързелив и колкото й да се тъпча,просто фигурата ми си упорита и си стои непокътната.Имам широки рамен и съм високичък,хубавото е че мога поне да дразня хората които са по-ниски от мен.И Парк Джимин е моята жертва.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
-Хей , хобит трябва ми помоща ти.-казах и седнах до него на един от столовете до масата.Бяхме в стаята за почивка.Той ме погледна споглед който казва:Умира ли ти се? -Не ми викай така.Аз не съм нисък,а ти си великан.И с какво мога да ти помогна.-каза и се усмихна накриво. -Ще наглеждаш ли моята пациентка.-казах с мек тон. -Я ,студения д-р Джин се размекна.-каза и ме ръгна в ребрата. -Не..просто ще го направиш ли?-попитах го и след това му одарих ръката с която ме ръгна. -Разбира се!-каза и се усмихна .
~~~~~~~~~~~~~
-Това ли е момичето заради ,което едва не си се разревал?-попита той.Ама аз не съм плакъл просто напрежението ми дойде в повече ,нервите ми бяха опънати и очите ми се насълзиха,но преглътнах всичко.Затворих вратата на стаята ѝ. -Какво??Кой ти е казал че съм ревал?-попитах с изненада.В тази болница има доста клюкари искам да знам кой от всичките е. -Но ти дори и не отричаш!-засмя се подигравателно. -Просто ми кажи дребен.-казах и се подпрях с една ръка на рамото му. -Миля че беше Chanmi(Тя очаства във втората глава)от южното крило.-тя е една от най-бързите ни медицински сестри,както й голяма фенка на тема чужди животи.
Ups! Gambar ini tidak mengikuti Pedoman Konten kami. Untuk melanjutkan publikasi, hapuslah gambar ini atau unggah gambar lain.
Тя ще ми съсипе репотацията на егоестичния и студен Джин.Трябваше да се преструвам на такъв ,защато иначе хората ми се качват на главата.Когато човек е добър,много други се възползват от него.Случвало ми се е доста често,затова вече стените ,които обградих около себе си са здрави,но една от тях започва да се пропуква и това ми харесва по някаква луда причина.Много трудно е да общувам с човек,който не харесвам.Не съм едини от най-общителбите хора и понякога ми е адски трудно заради това.
Надявам се да ви хареса.Извинявам се за повторения,грешки и т.н.