《territory p.ch》

Will it alone!

Гледна точка на Юри

-Събужда се!-каза човек ,който гласът му ми беше до болка познат.
-Моля да пазите тишина!-каза някой друг.Притежателят на този глас май беше Д-р Джин.

Отворих бавно очи и премигнах няколко пъти.Пред себе си виждах двама лекари.(Джин и Джимин)

-Здравейте госпожице ,как се чуствате?-попита Д-р Джин.
-Като прегазена от кола.-казах тихо .
-За вашето състояние е нормално да се чуствате така.-как ли пък не?
-Ще останете още една седмица в болницата и след това ,ще ви изпишем.Но ще трябва да се пазите.
Лекарите излязоха и тогава забелязах момчетата.

(участват във втората глава)

-Кокво правите тук?-попитах дирекно.
-Дойдохме ,защото ..- ЛуХан говореше ентузиязирано,но сякаш не можеше да продължи,свъси вежди и замлъкна.
-Лухан иска да каже ,че се притесняваме за теб.След като те изпишат някой трябва да се грижи за теб,а честа се пада на нас!-каза Лей и седна на леглото.

-Ще се справя сама!-казах аз.
-Моля те ,не се инати.-каза Лухан и дойде до мен.
-Вие не сте длъжни да ми помагате оппа вече не е сред живите и вие си продължете живота.-казах и сълзи се стекоха по бузите ми.Лей се приближи до мен и истри сълзите ми с длънта си.

Прегърна ме и тогава,почуствах нещо страмно,сякаш прегръщам Чаньол.Топлотата от тялото му ме караше да се чуствам в безопастноат.Затворих очи, сгушвайки се в повеч в Лей.
-Може ли да постоим така?-попотах.
-Разбира се.-каза той тихо и нежно.Погали косата ми и сълзите свободно се спускаха по бузите ми и попиваха в тениската на Лей.

Гледна точка на Лухан

Когато видях Юри в това състояние ми се искаше да спра болката й.Това дете израсна пред очите ми,а сега иска да се грижи сама за себе си,не мога да я оставя да се скита по улиците.

Обещах на Чаньол,че ще се грижа за нея.Лей е моята подкрепа и мое семейство,Чаньол беше част от нас докато не се забърка със Сехун и Кай,винаги съм си мислел ,че има нещо нередно в тях двамата и все още мисля така.Но едно нещо не излиза от главата ми.

(Ретроспекция)В деня на "смъртта."

-Обещай ми!-каза Чаньол и ме погледна с надежда.
-Обещавам.-казах и поставих ръка на сърцето си,почуствах тежест в сърцето си,имам чуството ,че нещo ще се случи.
-Обещаваш какво?-попита той се усмихна унило.
-Обещавам,че ще се грижа за Юри като нейн брат , баща и майка в едно .-когато казах това сякаш тежеста в сърцето ми се увеличи.
-Благодаря ти!-каза той и ме прегърна приятелски.

Следва продължение....

Герои:

Xi Lu Han (Luhan)-приятел на Чаньол и брат на Лей.(26 години)

Zhang Yixing (Lay)-брат на Лухан(23 години)

Надявам се да ви хареса тази глава ,извинявам се за грешки и повторени ,и т.н.