Territory

164 24 0
                                        

Гледна точка на Чаньол.

По време на инцидента.

-Оппа,купил си ми нова книга!-каза развълнувано Юри вадейки слушалките си.
-Надявам се да ти хареса!-казах и я целунах по челото.
-Много ти благодаря.-каза и започна да чете,сглагайки слушалките в ушите си.И след час четене заспа.

-Кога ще пристигнем?-попитах сънено.
-След половин час.-отговори ми СеХун,спирайки на червено.След това усетих сблъсах,който преобърна колата.Излязохме от там,но Юри все още беше вътре,извадихме я с Кай и с мъки отидохме на безопастно растояние.Бях седнал на асвалта с Юри в ръцете си,беше цялата в рани и пулсът й беше слаб.Когато я видях в това състояние сякаш аз съм на нейно място.Болеше ме,сърцето ме болеше.

Прегърнах я плачейки,защо това се случва на нас?Защо?Няколко човека дойдоха при нас и започнаха да ни разпитват как сме и всякакви други въпроси.Полицията пристигна заедно с линеката,която взеха Юри.Бях като препариран,чуствах се като изгубено дете.А сега какво щеше да се случи? Колата избухна в пламъци и до мен падна книгата на Юри.Вдигнах я от земята прегръщайки я.

Сега

След като сестра ми я изписаха,се приместихме в друга къща.Искаше да започнем наново,без лоши спомени.Отначало се държеше много страмно,докторите казаха че докато е била в кома е сънувала,което е дало признаци че тя може да се събуди.Не искаше да разказва на никой за това и я разбирах.Единственото нещо което повтаряше след като се събуди беше,че всичко е било сън и трябва да го забрави.

На всички ни беше много трудно без нея.Лекаритре и родителите ни бяха изгубили надежда тя отново да отвори очите си.Трябваше апаратът да се спре в деня в който тя се събуди,но аз не бях изгубил надежда и за това просто стоях при нея.Когато видях топлите ѝ кафеви очи се зарадвах изключително много.Никой не можеше да ме накара да се чуствам по-щастлив от Юри.А след като тя се събуди съм като ударен от щястието.

Кай, Сехун и Джънгкук ни бяха на гости ,мама правеше вечеря,а татко ѝ помагаше.Докато вадех вещи от кашоните попаднах на една изключителна вещ,извадих го от кашона и отидох при Юри.

-Не знам дали я помниш,беше много развълнувана когато ти я подарих.Надявам се сега също да има значение.-дадох и предмета.-Това е доказателство,че нищо не може да ни раздели!-казах.
-Територия...-прочете заглавието на глас прекарвайки пръсти по черните страници на книгата.

The end

The end

Ops! Esta imagem não segue nossas diretrizes de conteúdo. Para continuar a publicação, tente removê-la ou carregar outra.
《territory p.ch》Histórias para pegar e não largar. Descubra agora