Territory

160 24 0
                                    

Гледна точка на Чаньол.

По време на инцидента.

-Оппа,купил си ми нова книга!-каза развълнувано Юри вадейки слушалките си.
-Надявам се да ти хареса!-казах и я целунах по челото.
-Много ти благодаря.-каза и започна да чете,сглагайки слушалките в ушите си.И след час четене заспа.

-Кога ще пристигнем?-попитах сънено.
-След половин час.-отговори ми СеХун,спирайки на червено.След това усетих сблъсах,който преобърна колата.Излязохме от там,но Юри все още беше вътре,извадихме я с Кай и с мъки отидохме на безопастно растояние.Бях седнал на асвалта с Юри в ръцете си,беше цялата в рани и пулсът й беше слаб.Когато я видях в това състояние сякаш аз съм на нейно място.Болеше ме,сърцето ме болеше.

Прегърнах я плачейки,защо това се случва на нас?Защо?Няколко човека дойдоха при нас и започнаха да ни разпитват как сме и всякакви други въпроси.Полицията пристигна заедно с линеката,която взеха Юри.Бях като препариран,чуствах се като изгубено дете.А сега какво щеше да се случи? Колата избухна в пламъци и до мен падна книгата на Юри.Вдигнах я от земята прегръщайки я.

Сега

След като сестра ми я изписаха,се приместихме в друга къща.Искаше да започнем наново,без лоши спомени.Отначало се държеше много страмно,докторите казаха че докато е била в кома е сънувала,което е дало признаци че тя може да се събуди.Не искаше да разказва на никой за това и я разбирах.Единственото нещо което повтаряше след като се събуди беше,че всичко е било сън и трябва да го забрави.

На всички ни беше много трудно без нея.Лекаритре и родителите ни бяха изгубили надежда тя отново да отвори очите си.Трябваше апаратът да се спре в деня в който тя се събуди,но аз не бях изгубил надежда и за това просто стоях при нея.Когато видях топлите ѝ кафеви очи се зарадвах изключително много.Никой не можеше да ме накара да се чуствам по-щастлив от Юри.А след като тя се събуди съм като ударен от щястието.

Кай, Сехун и Джънгкук ни бяха на гости ,мама правеше вечеря,а татко ѝ помагаше.Докато вадех вещи от кашоните попаднах на една изключителна вещ,извадих го от кашона и отидох при Юри.

-Не знам дали я помниш,беше много развълнувана когато ти я подарих.Надявам се сега също да има значение.-дадох и предмета.-Това е доказателство,че нищо не може да ни раздели!-казах.
-Територия...-прочете заглавието на глас прекарвайки пръсти по черните страници на книгата.

The end

The end

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
《territory p.ch》Where stories live. Discover now