-Защо влакът се движи толкова бързо?-попитах.
-Отивам да проверя какво се случва.-каза Джънгкук.
-Вие отидете,аз ще остана тук с Юри.-каза Ви на Джимин и Джънгкук.Те станаха от седалките си и отиха някъде.Имах лошо предчуствие.
-Добре ли си?-попита ме.
-Да.-казах аз стискайки края на тениската си.
-Аз не мисля така.-махна ръцете ми от тениската ,хвана лицето ми в шепите си и ме погледна в очите.
-Всичко ще бъде наред.-каза и аз кимнах,пусна ме.
-Имат проблем със спирачките на влака.-каза Джимин.
-И какво сега,ще умрем ли?-попитах аз започвайки да треперя.
-Аз..не знам.-каза Джънгкук и ме прегърна,сърцето ми биеше със уникална скорост.Няма да умра точно в този момент,няма да се предам.
-Трябва да направим нещо!-казах.
-Не можем,безсилни сме!-извика Джимин карайки ме да потрепна.
-Съжалявам,просто...-не довърши.
-Колко време ни остава.-попита Ви.
-Никакво.-каза Джимин.Влака набираше все повече и повече скорост,предизвиквайки страх у хората.Хаусът беше ужасен в този момент,видях момиченце и момченце да се оглеждат оплашени от реакцийте на хората.Дори мен ме ужасяваха.Не исках всичко да свършва по този начин.Продължавах да прегръщам Джънгкук,чакайки всичко просто да свърши.Едно от най-ужасващите неща не е смърта,а да чакаш да тя да настъпи.
ESTÁS LEYENDO
《territory p.ch》
Fanfic-Давай,убий ме!Разбери какво ще стане,но не докоствай дори с пръст Юри,ясно!-застанах пред нея. -Ти пожела така.-застреля ме,т-той стреля по мен,без дори окото му да мигне. Започната на 04.07.2016 Завършена на 04.02.2017 Корица: dennystilinski
