《territory p.ch》

Absolutely not!

След  седмица

Днес Лей, ЛуХан и Джънгкук се прибират от почивката на която настояваха до последния момент да отида с тях.Но това си беше само за тях тримата,с Чаньол си говорихме всеки ден и почти нещата се изясниха,има някой неразбирателста но те са неизбежни.СеХун се предаде на полицията заедно с Кай,делото им беше преди два дни,присъдата беше тежка за СеХун затвор до края на живота му.Присъствах там заедно с Чаньол,през цялото време бяхме напрегнати.Стана ми тъжно за тях,но преди нас са убивали още повече хора чийто семейства са страдали поради тяхна вина,а колкото до  Кай щеше да бъде пратен в далечен затвор за десет години.Джин се оказа стар съученик на Чаньол, знаел е за цялата история помежду ни,но аз разбрах едва вчера,докато му бях на гости.Сега стоя заедно с него на летището,гледаща в една точка едва не заспивайки.Бях много изморена,след случката в магазина шефът ми ме уволни и след това ми се налагаше да  търся нова работа,но така й не ме наемаха никаде.Била съм прекалено млада и неопитна,не го отричам.Исках да се отлатя на приятелите си за всичко и реших да им направя подаръци.Но парите все още не ми стигнаха и за това трябваше да работя много,но първо трябва да си намеря работа.
-Идват!-радостият глас на Джин ме накра да вдигна глава и да се изправя,усмихнах се до уши и започнах да им махам.Те подтичваха,което ме накара да се засмея.Оставиха багажите си и се прегърнахме.Това беше една хубава и топла обща прегърдка.
-Липсвахме ли ви?-Джънгкук попита и аз кимнах .
-Да,но ние с Юри се справихме добре,нали?-Джин се обърна към мен и аз казах.
-Така е,но наистина много ми липсвахте.-прегърнах ги поотделно задържайки се  при ЛуХан ,очите ми се бяха насълзили от щастие.
-Днес сме много емоционални,а?-засмя се Лей и избърса една сълза от бузата ми,усмихнах му се и кимнах.
-Къде е Джимин?-попита Джънгкук оглеждайки се.
-В болницата.-каза Джин.
Получих съобщение и веднага го отворих,беше от момиче с което се  запознах вчера, работеше в най-посещаваната сладкарница в цял Сеул и изглежда се е освободило място за мен.
-Ще ставам скадкарка.-казах и те ме погледнаха объркано.
-От кога?-попита Джин.
-От сега.-засмях се и им показах съобщението.
-А не няма да стане тази работа,стой си вкъщи,излизай но не искам да се натоварваш излишно.-каза Лей гледайки ме загрижено.
-Категорично,НЕ и какво ти се е случило на ръката?-ЛуХан хвана китката ми и погледна превързаната ми ръка от която малка част от която раната се показваше.Дръпнах ръката си и я пъхнат в джоба на дънките си.
-Паднах.-излъгах го отново,вече ми се случва за трети път.