《territory p.ch》

Together again

-Джънгкук!-метнах му се на вратът и той ме прегърна силно,малко ме заболя но не казах нищо.
-Липсваше ми.-прошепна в ухото ми и аз настръхнах от дъхът му.
-И ти на мен.-отдръпнах се от прегръдката и седнахме.Телефонът на ЛуХан звънна.
-След малко се връщам.-каза и излезе от кафенето.
-Как си?-попита ме Джъгкук.
-Добре,ти?-отговорих.
-Щастлив,защото отново ще бъдем заедно,но къде са Чаньол и Лей?-сведох глава и усетих как сълзите ми напират.
-Лей е на работа,а за Чан нека не говорим сега става ли?-ЛуХан отговори вместо мен и седна,хвана ръката ми укоражително  под масата и аз вдигнах глава,избърсах очите си.
-Искате ли да отидем у нас и да си направим филмова вечер?-попита изведнъж Джънгкук.
-Това е добра идея,след час  Лей се прибира и ще се съберем.-каза ЛуХан поглеждайки ръчния си часовник.
-Значи е решено,но първо да минем през някой супер маркет ,за да напазаруваме.-Джънгкук се усмихна широко и след като видях усмивката и аз отвърнах със същото.Телефонът му звънна,тези двамата са много търсени,но той не излезе а направо вдигна.
-Да хьонг...Ще имаме гости тази вечер нали няма проблем....Супер,а да искаш ли нещо ще минем през супермаркета...Чао.-затвори и каза.-Беше съквартирантът ми,нали няма да имате проблем с него.
-Не.-отговорихме в един глас.
-Тогава да тръгваме.-Момчето стана и ние се насочихме към колата на ЛуХан.

В къщата на Джънгкук

-Здравейте!-някой отвори вратата и аз доста се изненадах.-г-це Парк и г-н Лу.-но и той не беше по-малко изненадан.
-Здравейте!-аз и ЛуХан се поклонихме и той с нас.
-От къде се познавате?-Попита Кук объркано.
-Той оперира Юри.-въздъхна ЛуХан,явно многото торби с храна си казваха думата.
-После ще ти обясня.-казахме в един глас с ЛуХан.Джънгкук кимна и направи намек на доктора да ни пусне.
-Влезте.-направи ни път да минем.
-Нека да си говорим на ти.-съблякохме якетата си и обувките,а Кук ми даде домашни пантофки с пингвинчета.
-Може.-казах и тръгнах след момчетата,влязохме в кухнята и започнахме да правим обяд,така де на мен не ми даваха да пипна нищо.На вратата се звънна.
-Аз ще отворя!-отворих вратата и още един от докторите се появи пред мен.
-О ,ти не беше ли пациентката на приятеля ми?
-Да.
-Кой е?-Джин се провика от кухнята.
-Как ти е името?-попитах го.
-Джимин.
-Джимин е!-крес и аз,Джин  дойде при нас.
-Отново ме  забрави,нали?-каза по-ниското момче,така де Джимин.
-Малко.-почесва се по вратът и се засмя Джин.
-Тъпак.-Джимин го ръгна в ребрата,а той се сгърчи като червей.
-Я да мълчиш,дребос.-каза Джин.
-Може да продължите да се карате и вътре?-казах аз.
-А да Джимин това е Юри,Юри това е Джимин.-и двамата се поклонихме.

Отидохме в кухнята и аз облизах устните си миришеше много вкустно.
-Хьонг!-Джънгкук прегърна Джимин и така започнаха да си говорят нещо всички,а аз не участвах в техния разговор и просто зяпах гърбовете им.(автор:аз бих погледнала малко по-надолу 😆)Отново някой позвъня на звънеца.
-Юри би ли отворила вратата?-попита ме Джънгкук,станах и пак отидоха да отворя.
-Лей!-прегърнах го и той мен,изглеждаше уморен усмихна ми се и аз му направих път да мине.

JungKook(21 години)(BTS)-Приятел от детството на Юри и Чаньол.

Надявам се да ви е харесала тази главав извинявам се за повторения грешки т.н.