-Давай,убий ме!Разбери какво ще стане,но не докоствай дори с пръст Юри,ясно!-застанах пред нея.
-Ти пожела така.-застреля ме,т-той стреля по мен,без дори окото му да мигне.
Започната на 04.07.2016
Завършена на 04.02.2017
Корица: dennystilinski
В единият момент бях заедно с момчетата в Пусан,а в другия бях в черна бездна.
Какво се случва?Как съм попаднала тук?Защо съм тук?Страх ме е!Искам брат си!Сълзите падаха като водопад от очите ми.Къде са момчетата?Умряхме ли?
-Юри,моля те субоди се!Това е единственото нещо което искам.Липсваш ми!Знам,че ме чуваш просто отвори очите си!Искам да видя усмивката ти отново,пламъкът в очите ти когато ми се ядосаш,да се събуждам целия омацан с гримове.Моля те!-чувах как брат ми вика едва ли не с цял глас.
Усетих топла длан да държи моята,стиснах я и отворих очите си.Чаньол се вкопчи в мен плачейки неконтрилируемо едва поемайки си въздух.Отвърнах на прегръдката отпускайки напрегнатите си мусколи.
-Моето щястие се събуди!Сестричката ми е будна.Милата ми сестричка,не мога да повярвам на очите си.-отдалечи се от прегъдката и ме целуна по челото.
-Оппа.-едва продумах,усещах гърлото си по-сухо от свякога. -Тук съм!-прегърна ме отново,бършейки с ръкава на блузата си сълзите които се утроиха след въпроса ми. -Какво се случи?-почти без глас продумах,облизвайки сухите си устни. -Не помниш ли?-аз поклатих отрицателно главата си.-След като с Кай и СеХун тръгнахме за почивката катастрофирахме.Аз и момчетата бяхме почти невредими, ти беше най-тежко ранена.-пое си въздух.-Защото камиона ни беше ударил от твоята страна и тъй като ти беше заспала изпадна директно в кома.И сега след година вече си будна.-каза той плачейки и първото нещо през умът ми мина,че съм сънувала всичко.Всичките месеци са били измислица.Раните които зараснаха бързо и всички други страмни неща са били плод на въображението ми.
Нищо не е било реално,Джин , Джимин, Лей и ЛуХан дали съм си ги сънувала,дори Ви?
-Къде са Лей оппа и ЛуХан оппа?-попитах преглъщайки бучката заформила се в гърлото ми. -Кои са тези хора?-попита ме. -И тях ли съм си измислила?-заплаках. -Не разбирам,за какво ми говориш?-попита ме отново гледайки ме разтревожено. -Те са приятели...-казах през плачът си. -Мама и татко са тук заедно с Джънгкук,да ги повикам ли?-аз кимнах.
Следващата глава е последна.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
