Blood?

240 37 4
                                    

Две седмици по-късно

Гледна точка на Юри

Лежах в стаята за гости,която ЛуХан определи че от сега нататък е моя.Бях с пижамата на ЛуХан,защото нещата ми са в старата ми къща,но просто все още не съм готова да се върна там,имам много спомени с Чаньол и родителите ни.Станах и се погледнах в огледалото ,което заема почти цялата стена ,бях рошава с подути очи и пребледняло лице.Цял ден ЛуХан ми носи храна ,а Лей лекарства и аз лежах без да правя нищо,просто зяпах в една точка.Реших да се взема малко в ръце,измих се и срясах черната си коса.Погледнах тялото си и установих , че съм отслабнала и то доста.Въздъхнах и наместих нощницата навих крачолите малко,защото ми бяха дълги ,а да не говоря как сама се смъква от кръста ми.Поне горното не е толкова голямо,запретнах ръкавите и отидох да изчистя стаята,отворих прозореца и започнах да оправям.Бях готова и изведнъж ми причерня,хванах се за за стола който беше най-близкия предмет на който мога да се хвана.

-Юри ,добре ли си?-влезе Лей
-Да само искам да поседна.-седнах ,а момчето ме гледаше така сякаш се опитва да извади някаква информация.
-Защо не си яла?
-Нямам апетит.
-Как така ,ела аз ще те нахраня.-взе подноса ,който беше донесъл преди час.Храна беше изстинала и не ми изглеждаше много вкусна,можех би ми се струва така защото ми се гади.

-Отвори уста.-каза сериозно,аз извърнах глава .
-Хайде де малко!-каза и продължи да тика лъжицата в устата ми.
-Не искам!
-ЛУХАН!!-кресна той
-ДАА!-извика ЛуХан
-Веднага ела тук!-каза го малко по-спокойно
-Добре!-каза ЛуХан и влезе в стаята.
-Не си яла нищо,а си изпила некарствата на гладен стомах.
-Не искам да ям!-възпротивих се аз и усетих болка в стомаха си,ъгх днес ми се случва за трети път.
-Мокра си?-каза объркано Лей и пипна корема ми,дръпна ръката си .
-Кръв?-погледна ЛуХан стаписано.
-ЗВЪННИ НА ЛЕКАРЯ!-извика Лей и остави подноса.
-А ти лягай!-заповяда ми.

Легнах и затворих очи и след десет минути заспах.

Събудих се и видях ЛуХан да спи на стола до леглото,станах малко трудно болката все още си беше там,докоснах стомаха си и разбрах че съм с нова превръзка и с друга нощница.Отидох до спящото момче и започнах да шептя.Все пак не исках да го страстна.
-ЛуХан,ставай ще се схванеш на стола.
-Ммм...-каза и след минута пак заспа.
-ЛуХааан.-започнах да го ръчкам в ребрата.
-Даа...-каза и хвана ръката ми.Погледнах го ,а той все още беше полузаспал.
-Ставай.-казах и побутнах леко рамото му.
-Сега?-попита и отвори наполовина очите си.
-Да,сега.-казах.

Той стана от стола и легна на леглото на което спя аз.То се разбра,че няма да спя в тази стая.

Надявам се ,че тази глава ви е харесвала извинявам се за грешките ,повторенията и т.н.

《territory p.ch》Hikayelerin yaşadığı yer. Şimdi keşfedin