《territory p.ch》

Kill me!

Гледна точка на Чаньол

-Всичко започна когато мама и татко починаха,фирмата им фалира защото нямаше кой да я поеме,аз и ти бяхме прекалено малки.Хората които помагаха на родителите ни напуснаха и с времето дълговете им се прехвърлиха на нашите имена.-казах,знаех за всички това отдавна но не знаех какво да направя.
-Аз бях нает от...-СеХун преглътна и тя го погледна,за да продължи.-един от съдружниците на родителите ви,отначало мисията ми беше да се сприятеля с вас и да докладвам всичко.След време разбрах,че това което правя не е редно,но беше прекалено късно,те искаха да ви убия.

Ретроспекция

-Хайде,побързай да тръгваме!-чаках СеХун да се изходи в една изоставена сграда,бях много развълнуван защото отивахме на почивка,а не го бяхме правили от доста време.
-Винаги ми е било любопитно,ако ви убия какво ще се случи.-каза изведнъж.
-Какво искаш да кажеш с това?-погледнах го объркано и сега видях пистолета в ръката му.
-Че ако ви убия може да стана милионер или клошар ровещ в някоя кофа за боклук.-каза и зареди пистолета,вдигнах ръцете си във въздухът,личеше си че не се шегува,но пък усещах нещо гнило в тази работа.Ритнах пистолета и той падна на земята,хванах момчето за яката и го ударих.Кай стоеше от страни и след секинда изчезна,сестра ми влезе ,а зад нея беше Кай.Бях се разселял гледайки сестра си,СеХун намери пистолета и го насочи към Юри.
-Давай,убий ме!Разбери какво ще стане,но не докоствай дори с пръст Юри ясно!-застанах пред нея.
-Ти пожела така.-застреля ме,т-той стреля по мен.

КРАЙ

-След като видях двама ви загубили съзнание , сякаш нещо се пречупи в мен.Имах чуството,че се задушавам,най-важните хора в живота ми бяха полумъртви.И аз  бях виновен,че бяхте обляти в кръв едва поемайки си въздух.Бях ужасен от нещата,които ви причиних и за това взехме Чаньол и по най-бързия начин го откарахме от там,а за теб извикахме линейка.-каза СеХун.
-Аз бях виновен за всичко,ако просто бях отказал работата или бях избегнал тази случка до сега всичко щеше да си е нормално.Аз съм виновен,че бяхте разделени толкова време,аз съм виновен за болката която изпитвахме тези месеци,аз,аз и пак аз.Все още помня как се бяхте прегърнали на земята.-сълзите паднаха една след друга от очите му,погледнах сестра си,а тя гледаше пода,косата пречейки ми да видя лицето й,потропваше нервно с единия си крак докато самата тя трепери.
-Кай ти беше съучастник,а Чаньол се е примирил с това толкова лесно.-каза и повдигна главата си,очите й бяха изпълнени с ярост.
-Кай правеше нещата които аз му казвах не е виновен,а брат нека той да ти каже.-глухо продума СеХун.
-Вече всичко мина и аз ще бъда отново до теб,ще живеем както преди,няма да сме далеч един от друг,и момчетата се промениха ще бъдем отново едно семейство.-казах и я прегърнах,тя ме избута и каза.
-Не мога да възприема всичко толкова бързо,моля ви да ме разберете.Трябва ми време,а сега напуснете...-каза връщайки  се към старата си поза.
-Юри ...-исках да говоря с нея ,но.
-Чан,хайде трябва и малко време.-каза Кай едва, насочвайки се към вратата.
-Съжалявам за всичко.-СеХун каза за последно.