《territory p.ch》

Truth Part (2)

-Ч-чаньол..т-ти си жив!-казах аз и пак се хвърлих в прегръдките му.Главата започна да ме боли.
-Успокой се,моля те.-каза тихо в ухото ми хлипайки,пуснах го и се хванах за главата,болеше ме.
-Как да се успокоя,мамка му?Мислих те за мъртъв цели пет месеца...-извиках насреща му,но СеХун не ми позволи да довърша това което исках да кажа.
-Утре ще говоритим.-каза той,дърпайки Чаньол към себе си,виждах тъгата в очите и на двама им,сякаш имаше нещо но не разбирах какво.
-По дяволите защо не ми обясните сега!-извиках аз,Кай се приближи до мен опита се да ме прегърне,но аз го отблъснах.
-Ела да излезем на чист въздух.-каза и ме задърпа извън къщата,седна на стълбите и потупа мястото до себе си.Седнах и той извади една кутия с цигари,запали една от тях и ги прибра.
-Щом те не искат да ми обяснят,ще го направиш ли поне ти?-казах аз и потърка ръцете си една в друга защото ми беше студено.
-А-аз нямам смелостта да те погледна право в очите,а какво ми остава да ти кажа всичко.А и не съм човека който трябва да го направи.-смотелеви и издишвайки пушек.Хванах цигарата,която беше между устните му и я загасих,хвърлийки я на далеч.
-Защо ти беше да го правиш?-попита гледайки обувките си.
-Излязохме на чист въздух и моля те спри с тези-посочих джобът в който беше кутията-вредят на здравето ти.-макар да бях ядосана загрижеността в мен пак натделя,не мога да го оставя да се трови с този никотин.
-Сякаш те е грижа...-каза тихо.
-Имаше дни в които исках да убия теб и СеХун,но не мога да пренебрегна факта че сме преминали през много неща заедно,а това значи да грижа ме е.-казах.
-През изминалите месецити за всички ни беше тежко особено за брат ти,не се храненеше,не излизаше от стаята си,опита се да сложи край на живота си,но за щастие навреме го спряхме.-измърмори,цялата започнах да треперя от притеснение,топката която чуствах в сърцето си сякаш ставаше по-тежка,а студът не ми помагаше особено.Изведнъж той ме прегърна,а аз замръзнах на място,изведнъж забравих за всичко.
-К-какв-во п-правиш?-казах.
-Стоплям те!-каза и ме стисна по-силно,усещах как лицето ми започна да почервенява,а сърцето ми да препуска по-силно от всякога.Отблъснах ръцете му,а той ме погледна объркано.
-С-студено е д-да в-влизаме.-сведох глава,за да не види червенината по бузите ми и влязох в къщата.

Надявам се тази глава да ви е харесвала,извинявам се за грешките,повторенията и т.н.