The Dark Side Of You (Book 2)

Chapter 22- Изненадата

      Спряхме пред голяма, остъклена сграда, през чиито прозорци се виждаха спортуващи хора. Едни тичаха на пътечки, други караха колела, а трети вдигаха тежести, правеха коремни преси или удряха боксови круши. Накратко отново се намирах пред фитнес и отново отивах на гости на Хари.

- Пристигнахме мадам- засмя се Лиам и откопча колана си, след което излезе от колата и бързо я заобиколи, за да отвори вратата ми, преди сама да съм извършила тази дейност. Момчето ми подаде ръка и ми помогна да сляза, след което затвори вратата след мен и заключи колата. Пейн ми подаде ръка и тръгнахме към входа на фитнеса, но изведнъж спрях и осъзнах, че нещо ми липсва.

- Лиам...- казах аз и той се обърна.

- Кажете госпожице?- вдигна вежди кестенявия и се усмихна вежливо.

- Забравих си телефона в колата- прехапах устни притеснено и свих рамене. Лиам поклати глава и с бодра стъпка се върна до колата. Отключи я, отвори вратата и след две минутно ровене в чантата ми, се върна с телефона ми в ръка.

- Е, вече може ли да влизаме? - попита той, подавайки ми устройството.

- Сега, да- кимнах аз и след като оправих поличката си, хванах ръката на Пейн и двамата влязохме в сграта.

Минахме през голямо лъскаво фоае и се качихме в асансьора, който ни отведе на втория етаж. Там момчето отвори една огромна бяла врата и ме въведе в голяма зала пълна с потни мъже, които спортуваха усилено. Аз се притиснах стреснато към водача си, а той се засмя.

- Спокойно, тук са свестни хора.- прошепна Лиам.

Той ме поведе навътре между хората, които дори не поглеждаха към мен. Те слушаха музика през слушалките си, спортуваха и някои даже си говореха помежду си. Това беше първият фитнес, в който се чувствах добре и не се притеснявах, че около мен има толкова много мъже. Освен това мъжете не бяха някакви мускулести, ами съвсем нормални. Те спортуваха, за да поддържат тялото си, а не да правят огромни мускули, с които да всяват респект.

И въреки всичките тези факти, аз буквално се бях залепила за Лиам. Бях обгърнала кръста му с ръце и го стисках силно, докато ходехме между хората. А той сякаш нямаше нищо против, даже се смееше на моите детинщини.