Благодарях се че обух първите обувки, които видях- маратонките ми NIKE. След като се затичах след Хари, осъзнах че поемам огомен риск за себе си. Той имаше дълги и натренирани крака, които очевадно използваше много добре. Непрекъснато забързваше темпото и даже пресече улицата на бегом, без да се огледа, и влезе в парка. Въпреки това, че ме беше страх да влизам в този парк по тъмно, аз го направих и не се отказах от преследването.
Последвах Стайлс в парка, но за жалост скоро го изгубих от поглед. Спрях за секунда, колкото да си почина и сканирах огромното пространство около себе си. Високите дървета пречеха на лунната светлина да проникне и да освети алеята, но имаше лампи, които вършеха почти същата работа. Паркът беше почти неосветен, поради това че повечето лямпи не работеха, и това беше огромен проблем за мен.
Докато оглеждах, очите ми засякоха черното палто и къдравите коси на Хари. Поне се надявах да са неговите и да не следвам грешния човек. Фигурата се движеше бавно като сянка, но очите ми познаваха тази походка- наперена,носеща респект към притежателя й и същевременно даваща усещането за готовност да защити човека до себе си по всяко време.
Вече дишах нормално, затова можех да продължа да тичам. Усещах умората в краката си, но все пак тръгнах отново след фигурата. Затичах се и се се опитах да го настигна, но къдрокосият успя да напусне парка преди да достигна до него. Набрах колкото се може повече скорост, само и само, за да настигна момчето и излязох от парка.
Намерих на познато място. Ами да това беше мястото, където Хари за първи път ме покани да излезем на среща. Нямах време за спомени, само си спомних, че тогава момчето тръгна надолу по алеята и сви зад оградата.
Както винаги пследвах интуицията си и тръгнах по този маршрут. Около мен по булеварда хвърчаха коли. Въпреки късният час хората още ходеха по улицата и имаше доста големи тълпи от гамени, които пиеха и се смееха като откачени. Неприятен беше фактът, че трябваше да тичам между тях и в повечето случаи да се докосвам до тях, за да ги подмина.
Скоро черното палто отново изникна измежду тълпата, която щеше да пресече на светофара и аз побързах да го настигна. Сега успях да видя и лицето му. Това със сигурност беше Стайлс. Той премина на другия тротоар и започна да ходи спокойно. Явно не само аз бях уморена от тази гонка. Аз също пресякох и тръгнах след момчето, като ходех на безопасно разстояние, за да не ме види или усети.
ESTÁS LEYENDO
The Dark Side Of You (Book 2)
FanficДали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомър...
