The Dark Side Of You (Book 2)

Chapter 19- Желанието

Бележка от автора:
Хора, току- що осъзнах какъв брутален спойлер ви направих. Объркала съм двете глави и... това, което сега ще прочетете трябваше да е предишната глава. :D Прощавайте за огромното объркване и... ще ви разбера ако ме критикувате за това. :) Благодаря, че следите историята и че сте едни от най- страхотните читатели. Приятно четене! :)

- Хари!- повторих аз и ококорих още повече очите си.- Какво е това?
- Пръстен.- отговори къдрокоското и устата му се разтегли в още по- широка усмивка.
- Виждам, че е пръстен, но...- момчето ме прекъсна, вдгайки ръката си във въздуха.
- Това е пръстен- колие. Искам винаги да е с теб, защото така една част от мен ще е навсякъде с теб.- обясни приятелят ми и извади верижката. Прибра кутийката, в която стоеше пръстена, и ми го подаде. Доколкото виждах на слабата лунна светлина това беше черното пръстенче с мечета, което Хаз не сваляше от ръцете си.
Протегнах ръката си и докоснах пръстена.
- Харесва ли ти?- попита Стайлс, а аз кимнах в отговор.- Да ти го сложа?
- Искам.- отместих поглед от верижката и се усмихнах.
Хари застана зад мен и вдигнах косата си, за да може да сложи верижката. Верижката беше с идеална дължина и пръстенът попадаше точно между гърдите ми. Обърнах се към момчето зад мен и двамата сключихме погледите си. Зеленоочкото уви ръцете си около талията ми и ме притисна към себе си. Пръстите ми машинално се сплетоха в косата му и започнаха леко да си играят с къдричките му.
Сега го виждах някак по- различен. Очите му блестяха като звездите над нас и бяха толкова големи и изпълнени с нежност и любов. Лицето му, осветено от слабата лунна светлина бе повече от прекасно, а пухкавите му, топли устни ме привличаха като магнит. Приятелят ми изглеждаше някак по- чист и по- красив от всякога. В неговите очи сякаш виждах целия свят, целия звезден небосклон, цялата вселена. В тези топли устни се събираше цялата любов, която можех да поема. В това силно тяло беше цялата закрила, която можеше да ми бъде дадена и от която имах нужда. Ароматът на парфюмът му, който навлизаше в дробовете ми при всяко вдишване беше по- силен от всякога и караше кръвта във вените ми да закипи. И ако преди симислех, че това безлюдно място е плашещо и ужасно, то сега мислех, че е най- прекрасното място на целия свят и исках да остана тук завинаги, в прегръдката на Хари.
Надигнах се леко на пръсти и слях устните ни в дълбока и сладка целувка. През тялото ми сякаш премина ток и всичко в мен закипя. Сърцето ми заби по- бързо от всякога, а в стомаха ми зашариха онези буболечки, които винаги се появяваха при докосванията на Хари. Отделихме се от целувката и допряхме челата си едно в друго.
- Парис, загубих играта.- прошепна Стайлс и се засмя.- Аз загубих.
- Моля?!- сепнах се аз и се отделих от него.
- Влюбен съм.- каза момчето и се усмихна широко.- Парис, аз съм влюбен в теб! Аз загубих играта!
Къдрокосият се развика още по- силно, че е загубил нашата игра на чувства и ме вдигна във въдздуха, завъртайки ме. Засмях се детински и когато краката ми докоснаха земята отново сляхме устните си в целувка.
- Готова съм- прошепнах аз, когато се отделихме един от друг и отворих очи сключвайки погледа си с този на Стайлс, който ме гледаше доста объркано.
- Какво?- попита той, а аз прехапах устни.
- Искам те- казах с най- голяма увереност в гласа си.
- Искаш ме?- зададе повторно въпрос момчето и ме огледа с недоверие, а аз кимнах и усетих как се изчервявам.- Сигурна ли си?
- Напълно!- кимнах аз, а Хари преплете пръстите ми с неговите.
- Тогава... Да тръгваме!- каза той и ме повлече към къщата.
Тичайки стигнахме обратно до къщата. Хари отключи и двамата влязохме вътре. С негова помощ свалих шлифера си и двамата се качихме на втория етаж. Влязохме в познатата ми стая и момчето притъмни лампите. Приближих леглото, а Стайлс ме последва. Обърнах се към него и срещнах палавите му зелени очи, които обхождаха тялото ми. Преглътнах тежко, когато ръцете му се увиха около талията ми и подскочих.
- Бъди спокойна!- прошепна момчето- В добри ръце си.
Хари сля устните ни, а ръцете му бавно се плъзнаха до раменете ми и свалиха жилетката с която бях облечена. Тя тупна на земята и изведнъж цялата ми кожа настръхна. Целувките на Стайлс преминаха към врата ми, докато плавите му пръсти бавно се спускаха към ръба на потника ми. Скоро и той последва жилетката ми и усетих студенината на въздуха в стаята. Къдрокоското се отдели от мен и огледа полуголото ми тяло, като прехапа устни. С опакото на показалеца си той погали откритата пред него кожа и достигна до копчето на дънките ми.
- Сега е твой ред.- прошепна момчето и се засмя.
Не чаках втора покана и ръцете ми се спуснаха към гърдите му. Бавно разкопчах копчетата на ризата му, откривайки по малко от всяка татуировка по торса му. Когато разкопчах ризата се надигнах леко на пръсти, за да достигна устните на приятеля си, след което с едно леко движение на пръстите си премахнах плата от раменете на зеленоочкото. Ризата падна на земята, а с нея дланите на Хари се спуснаха към бедрата ми. Той ме повдигна леко и ме сложи да легна на леглото. Легна върху мен и с бавни целувки, започващи от врата ми, достигна до копчето на дънките ми. Разкопча го и с няколко прости движения премахна и панталоните ми от мен. На свой ред разкопчах колана му и свалих неговите дънки. Момчето бавно започна да целува корема ми, а цялото ми тяло настръхна отново и стомахът ми се преобърна. Сподавен стон излезна измежду устните ми и чух как къдрокоското се смее. С целувки, Хари достигна отново до врата ми и захапа леко ухото ми, при което изпуснах втори сподавен стон. Удоволствието което премина през тялото ми, усещайки допира на издутината му към мен беше странно и неописуемо. Затворих очи и се оставих на порива да ме завладее изцяло.
Скоро усетих как издутината в боксерките му се уголемява до такава степен, че скоро ще скъса плата. Момчето спря да поставя целувки по тялото ми и стана от мен. Проследих движенията му и видях как вади от нощното си шкафче някаква кутийка, след което се изправи и застана с гръб към мен. Загрях какво прави и се засмях леко. Къдравелкото се обърна към мен и отово легна отгоре ми.
С кратки целувки той достигна до ръба на бикините ми и го захапа. Смъкна плата до глезените ми и остави мокра линия от вътрешната страна на крака ми с върха на палавото си езиче. Пръстите ми се вкопчиха в чершафа под мен и стиснах здраво очи, прехапвайки устните си. Хари застана на лицева опора над мен и леко целуна носа ми, след което попита шепнешком:
- Готова ли си?
- Напълно.- отговорих и затворих очи.
Стайлс сля устните ни и изведнъж усетих как навлезе в мен. Изпитах силна болка и инстинктивно впих ноктите си в гърба му. Момчето прехвърли устните си към врата ми и усетих как отново навлиза по- навътре, при което от гърлото ми се откъсна силен стон. Ноктите ми буквално сваляха кожата от гърба му, а болката, която изпитвах беше хем ужасна, хем сладка. Очакваше се дълга нощ.
(...)
Слънцето навлезе през тънките завеси на прозореца в стаята и освети голямото пространство. Лъчите му преминаха през лицето ми и сякаш нарочно се спряха върху очите ми, за да ме събудят. Помръднах леко и разтворих клепачите си, като премигнах няколко пъти, за да фокусирам зрението си. Трябваха ми само десет секунди, за да си спомня ноща и да осъзная къде съм. Вдигнах поглед и срещнах лицето на спящия къдрокоско. Той беше толкова прекрасен и някак невинен, но ако се върнем към снощи... не бих казала същото. Размърдах се отново усещайки страшна болка във всеки един мускул на тялото си, особено в тези на бедрата. Прехапах устни, за да не издам звук и се освободих от здравата му хватка. Станах с усилие от леглото и закуцуках към банята. В краката ми се преплете някакъв плат и спрях, за да проверя какво е. Видях ризата на Хари и побързах да я вдигна от земята и да я облека, тъй като бях само по бельо. След като закопчах копчетата й, колкото и неправилно да го бях направила, се насочих отново към моята цел- банята. Влязох в нея и се опрях на мивката. Погледнах се в огледалото и се усмихнах на отражението си. Въпреки рошавата коса и подутите от сън очи, кожата на лицето ми изглеждаше някак свежа и блестяща. Затворих очи и в съзнанието ми изплуваха спомени от снощи. Първият ми път... Беше неописуемо и определено ми хареса. Прехапах усни и въздъхнах тежко. Отворих очи, измих лицето си и когато свърших каквото се вършеше в банята, излязох от нея.
Забелязах, че Хари се протягаше в леглото и когато чу стъпките ми, обърна главата си към мен. Усмивка се изписа на лицето му и той проговори с онзи прекрасен дрезгав, сутрешен глас:
- Как винаги се събуждаш толкова рано?
- Слънцето ме събуди- посочих прозореца и приближих момчето в леглото.
- Ела тук!- Стайлс хвана ръката ми и ме издърпа към него. Аз се стоварих отгоре му, след което се претъркулих и се наместих до него, а приятелят ми изпъшка.- Това беше неочаквано.
- И аз не очаквах да ме издърпаш така силно.- отговорих
- А аз не очаквах да забиеш коляното си в малкия ми приятел.- присви очи къдравелкото.
- Боже, Хари, добре ли си?!- извиках и скочих на коленете си, чудейки се какво да правя.
- Добре съм, всичко е наред, всичко е наред...- успокои ме зеленоочкото, като уви ръката си около талията ми и ме придърпа да легна до него.
- Сигурен ли си?- попитах и го огледах притеснено.
- Напълно сигурен съм.- отговори Хари и целуна челото ми. Усмихнах се и потърках носа си в гърдите му. Той се засмя и целуна косата ми, след което попита:- Как си тази сутрин?
- Чувствам се прекрасно.- казах и се изправих в седнало положение, а после се наведох и слях устните ни в нежна целувка.
Когато се отделихме от целувката Стайлс ми предложи да направи закуска. Съгласих се и двамата станахме от леглото. Къдрокоското ми каза да му се кача на конче и след дълги уговорки и повтаряне от моя страна, че съм тежка, аз се съгласих и скочих на гърба му. С голямо усилие и непрекъснат смях слязоме в кухнята, където момчето ме сложи да седна върху масата. Зеленоочкото ме целуна по челото и започна да вади прибори и продукти нужни му да направи закуската. Докато той се въртеше около котлоните на печката, аз заразглеждах кухнята, клатейки крака. Не че не бях виждала тази кухня и не бях вече за четвърти път тук, но някак си търсех интересно занимание докато чаках.
Изведнъж очите ми попаднаха на електронния часовник върху хладилника. Усмихнах се и го огледах с интерес. Той показваше час: 7:35, вторник.
- Хари, този часовник там нов ли е?- попитах посочвайки към хладилника. Хари погледна в посоката на пръста ми и се ухили.
- Нов е, да. Наскоро го сложих. -обясни момчето и размаха дървената шпатула, с която разбъркваше яйцата в тигана, след което допълни:- Много е точен между другото.
Кимнах, а приятелят ми продължи да готви. Загледах се в часовника и най- вече в дата която показваше. Момент... Вторник ли пишеше там? Вторник, делничен ден, лекции в 12 часа на обяд... Лекции! Боже мой, как можах да забравя!
- Мамка му!- изкрещях аз стряскайки готвача ми.
- Какво има Парис?- попита той и се обърна към мен, а аз скочих от масата, но краката ми поддадоха и се срутих звучно на земята.- Парис, ще ми обясниш ли какво става?
Стайлс ми помогна да се изправя и още преди напълно да съм станала аз изхвърчах към стълбището, провиквайки се през рамо:
- Лекции, Хари! Имам лекции!
Качих се по стълбите и влетях, като едва не изкъртих вратата, в спалнята. Свалих ризата на Хари от себе си, захвърлих бельото си на леглото и влязох в банята. За десет минути измих тялото и косата си, след което увих кърпа около мокрото си тяло и с заех да суша косата си. Набързо я издухах със сешуара, оставяйки крайчетата й мокри, защото нямах време и се върнах в стаята. Облякох бельото си, събрах дрехите си от земята и ги навлякох набързо, след което вързах косата си на рошав кок и тръгнах към вратата когато телефона на Хари иззвъня. Обърнах се и с някоко бързи стъпки приближих устройството и прочетох номера изписан на екрана му. Взех телефона и изтичах в кухнята.
- Звъниш- провикнах се аз връхлитайки в кухнята и подхвърлих телефона към Стайлс, който не очакваше моята поява и едва не изпусна джиесема.
- Благодаря...- каза смутено приятеля ми и отиде към хола.
Аз седнах на единия от столовете около масата и придърпах чинията с бъркани яйца, която беше сервирана в средата. Огледах се и забелязах, че нямам вилица. Станах от стола си и отидох до шкафовете с прибори. Отворих единия от тях и размърдах пръсти, докато си избирах вилица... Не че не бяха едни и същи...
Взех си прибор и отново седнах на масата. Започнах да се тъпча с яйцата, в чинията ми, но бях прекъсната от Хари, който се завърна ва кухнята и хвърли ядосано телефона си на масата. Спрях да се храня и огледах приятеля си.
- Какво става?- попитах тихо
- Отивам да се изкъпя, после тръгваме- изстреля момчето и се качи бързо по стълбите.
Въздъхнах и продължих да закусвам. Загледах се в телефона на Хари, който стоеше безпризорно на масата и даже не беше със заключен екран. Върнах погледа си върху яйцата си, разрових ги малко, а в мен се надигна желаие.
Протегнах ръката си и грабнах телефона на Хари, но без да искам заключих екрана. Натиснах средното бутонче, екрана светна, но имаше парола. Изпуфтях и оставих устройството на масата до мен. Отново започнах да боцкам закуската си, но желанието да извърша това, което си бях наумила, беше по- голямо. Взех телефона и станах от масата. Качих се в стаята и намерих Хари да се разхожда по боксерки из нея. Целият му гръб беше червен и издран от моите нокти. Усетих как страните ми се зачервяват, осъзнавайки, че аз съм причинителя на тези рани. Момчето се обърна и се усмихна широко, като се приближи до мен.
- Парис, какво има?- попита къдрьото и уви ръката си около талията ми, придърпвайки ме към мокрото му тяло.
- Телефона ми... тоест ти, тоест...- вдигнах телефона на приятеля си и се засмях на объркването си.
- Какво?!- засмя се Стайлс и целуна челото ми.
- Батерията на телефона ми свърши, а трябва да се обадя на една съученичка... Може ли да използвам твоя?
Е, лъжите явно ми се удаваха, защото зеленоочкото кимна и взе телофона от ръката ми. Отключи го и ми го подаде. Благодарих му и го целунах, след което излязох от стаята и слязох бързо по стълбите. Отворих на списъка с контакти на момчето и ги прерових. Намерих търсения номер и извадих телефона от задния си джоб. Записах в указателия си номера и побързах да оставя устройството па масата и да прибера моето в джоба си.
Чух стъпки зад себе си и Хари влезе в хола. Отдъхнах си леко, защото една секунда по- рано да беше дошъл, щях да съм хваната в крачка. Той ме приближи, уви ръката около кръста ми и целуна врата ми.
- Проведе ли разговора си?- попита Стайлс
- Да.- кимнах аз и се откъснах от момчето. Обърнах се към него и срещнах самодоволната му усмивка.
- Не те чух- вдигна вежди той и облече якето си.
- Говорих тихо... и кратко...- излъгах наново .
Къдркоското се засмя и кимна. Облякох шлифера си и докато обувах обувките си той отиде да разчисти в кухнята. Когато домакинът приключи с разчистването, се върна в хола и ме подкани да тръгваме. Сложих слъчевите си очила и двамата излязохме от къщата.
Скоро стигнахме до колата. Зеленоокият отвори вратата ми и преди да се кача, аз спрях и се обърнах към него.
- Ще ми кажеш ли къде отиваме, Хари?- попитах, сваляйки слънчевите си очила.
- При един приятел.- подсмихна се Хаз.
Поклатих глава и се засмях невярващо, след което се качих в превозното средство и момчето затръшна вратата ми. Заобиколи колата, качи се на шофьорското място и потеглихме към този тайнствен приятел.