Писта, писта, писта... Каква писта? За какво говореше Найл? Предположих, че тъй като сме в планината говори за ски писта. Но ски... Аз не можех да карам ски. Е, че не мога беше твърде силно казано, защото като малка ходих на един ски лагер от училище, който завърши с подут палец на ръката. Но това се случи преди 10 години, а сега едва ли помнех как се карат ски. Ако не друго можех да седя в кафенето до пистата, да пия кафе и да наблюдавам как момчетата се спускат. Вариант беше и да се кача на ските, но всичко със сигурност щеше да завърши с мен, летяща с бясна скорост от върха и крещяща „Боже, отивам на Марс!”. Не, не... по- добре тук. На топло и приятно, пред камината, с чаша какао и кроасани... и течен шоколад.
В кухнята настана една огромна анархия още със стъпването на приятелте ни в нея. Найл веднага седна на масата до мен и се нахвърли на бурканчето с Нутела, Луи от своя страна приближи Хари и загреба с пръста си част от шоколада по бузата му. Облиза го и констатира:
- Шоколад и автършейв не са никак добра комбинация.
- По- добре се измий.- подхвърли злобно Лиам и се облегна на масата- Погледни се, приличаш на прасе в кочината му!
- Хари, този стол ще го използваш ли или да го хвърля за подпалки?- попита Зейн, който размаха двата дървени крака на счупения стол и се засмя.
- Остави стола ми, идиот такъв!- изсъска Стайлс и измъкна дървото от ръцете на Зейн. Къдравият ме погледна безпомощно, а аз не знаех какво да правя. Просто подпрях лактите си на масата и загледах жално към русокоското, който поглъщаше закуската ми като прахосмукачка.
- Мисля, че преядох.- каза Хоран, когато видя как го гледам и остави бурканчето на масата.
- Чудех се кога ще спреш.- измърморих и станах от мястото си. Тръгнах към кухненския плот, за да си взема нова лъжичка, с която да бъркам в бурканчето с шоколад.- Някой може ли да ми обясни за каква писта става въпрос?
Въпреки ясно зададеният ми въпрос, никой не ми обърна внимание. Къдрокоското беше застанал пред чешмата и се миеше, Луи пък оглеждаше ножа, с който бях мазала кроасанчетата си, Найл продължаваше да похапва, а Лиам и Зейн събираха останките от счупеня стол. Аз отидох до едното от шкафчетата за прибори, отворих го и си взех лъжица. Обърнах се и започнах да удрям по една чаша сякаш ще вдигам тост, но отново никой не ми обърна внимание.
YOU ARE READING
The Dark Side Of You (Book 2)
FanfictionДали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомър...
