The Dark Side Of You (Book 2)

Chapter 18- Разказът

Колата спря на познатата ми полянка. Слязох от превозното средство с помоща на джентълменът Хари и докато той вадеше пеликовете с покупки от багажника, аз огледах местността. Небето тепърва се покриваше със звезди, а тъмнината караше дърветата обграждащи поляната да изглеждат като огромни пазачи. Клоните им се преплитаха едни в други и сенките им можеха да се опреличат на костеливи ръце на вещица от някоя детска приказка. От някъде долетя бухане на бухал и нещо изшумуля.
          Изведнъж почувствах как страх сковава цялото ми тяло. Почувствах, че съм сама в тази гора и ако ме нападне някой или нещо, няма кой да ме спаси. Преглътнах тежко и задърпах гуменото ластиче на ръката си, за да се успокоя. Често го правех в критични ситуации на стрес и страх. Усетих нещо да се допира до ръката ми и подскочих, а силен писък от моя страна раздра тишината и спокойствието в гората.
-         Парис, всичко наред ли е?- гласът на Хари се разнесе и подейства като някакво успокоително на нервите ми.
-         Д-да.- заекнах аз. Момчето ми подаде ръка и без втора покана, веднага я стиснах и се долепих до него.
-         Сигурна ли си?- попита отново приятелят ми и целуна челото ми.
-         Напълно.- кимнах и двамата тръгнахме към къщата.
    Едно не мога да си обясня. Защо къщата е на такова безлюдно място. Защо не е на брега на океана в Брайтън например или на някоя огромна полянка, ами точно сред гората? Тук и с хиляда човека да си, отново би се почувствал сам и застрашен от дивите животни в гората. А може би точно затова си е избрал къщата да е на такова безлюдно място. Искал е да бъде сам, откъснат от света...
    Стигнахме до къщата и спомени отново нахлуха в главата ми. Спомних си за онази нощ- първата ми вечер тук. Разтреперих се, затова побързах да затворя очи и да се върна в реалността. И успях.
    Отдъхнах си и отворих очи. Стайлс спря пред вратата и остави пликовете с покупки на масичката отпред. На лунната светлина забелязах, че по нея нямаше и прашинка. Сякаш преди да дойдем тук някой я е почистил. Може би подценявах къдрокоското. Лека усмивка премина през лицето ми, когато си спомних за снежният двубой и за малкото сърчице от сняг, което Хаз ми подари.
-         Скъпа, идваш ли?- гласът на момчето ме извади от мислите ми и подскочих.
-         А... Да- кимнах аз и премигнах няколко пъти.
    Влязох в къщата и съблякох шлифера си. Закачих дрехата на закачалката до вратата и последвах зеленоочкото, който отиде в кухнята. Хари постави покупките на масата и с моя помощ ги разтовари.
-         Мадам, моля заемете вашето място!- подкани ме момчето, като дръпна един стол, за да седна на него, след което извади една чаша за вино с огромен отвор и ми наля малко.- А сега, е време да се насладите на вашят главен готвач и това как той приготвя вечерята Ви.
    Момчето целуна бузата ми и отпраши нанякъде. Засмях се на неговото детско държание и отпих от чашата си. Виното беше хубаво- имаше силен аромат и лека сладникава нотка, която оставаше на непцето ти, дълго след като си преглътнал.
     След минута Хари влезе с танцова стъпка в кухнята. Той беше нахлузил върху дрехите си престилка с надпис Kiss the cook, а на главата си имаше лента с американското знаме. Избухнях в смях като го видях как изглежда, а момчето се завъртя сприално и щракна с пръсти, намигайки ми. Стайлс приближи масата и постави двете франзели пред себе си. Взе един нож и го показа като фокусник, предтавящ номера си.
-         Менюто тази вечер, мадам, е...- къдрьото направи драматична пауза и посочи с ножа продуктите пред него- Брускети с пушена сьомга и бяло вино.
       Аз се засмях и изръкоплясках, а зеленоочкото се поклони, след което започна да реже хляба на шайби.
-         Имаш ли нужда от помощ?- попитах, когато видях, че приятелят ми търси място къде да сложи вече нарязаните хлебчета, а те се разпръснаха навсякъде около него.
-         Отказвам всякакъв вид помощ.- заяви с вдигната глава Хаз и се подсмихна- Един фокусник няма нужда от помощници докато прави своите номера.
-         Не е вярно.- възразих аз и отпих от чашата си- До него винаги има една секси партньорка.
     Хари ме огледа и прехапа устните си. Станах от мястото си със самодоволна усмивка и отидох до шкафа със съдовете. Извадих от него една чиния и я поставих на масата, след това преместих хлебчетата в нея.
-         Щом толкова искаш да помагаш моя секси партньорке, намажи готовите шайбички с масло.
-         Кимнах и се заех с мазането на хлебчетата. Когато приключихме с тях, къдрокоското извади една плоска тава и ги нареди на нея. Сложи я в печката и плесна с ръце, като я затвори.
-         Храната ще е готова след 15 минути.- заяви той и се приближи до мен, обгръщайки талията ми със силните си ръце.- Какво ще правим сега?
-         Може да си говорим.- предложих аз- Или да пием... и да си говорим.
-         Харесвам втория вариант.- усмихна се момчето и сля устните ни в нежна целувка.
     Когато се отделихме един от друг, зеленоочкото взе бутилката с вино и наля във вече изпразнената ми чаша, след което сипа и на себе си.
-         Вдигам тост за нас!- приятелят ми вдигна чашата си и се усмихна.
-         За нас!- повторих аз и ударих чашата си в неговата.
    Двамата отпихме от виното и се пренесохме в хола. Хари седна на дивана и преди да се настаня до него, той хвана ръката ми, придъпра към себе си и паднах в скута му. Изпищях сподавено и размахах крака във въздуха, смееки се.
-         Хари, тежка съм, пусни ме!- извиках аз и се опитах да стана, но Стайлс затегна хватката си около кръста ми и поклати глава.
-         Не си тежка, бебе!- Момчето целуна бузата ми и ме намести така че да не му тежа. Прострях краката си на дивана и опрях глава на гърдите му.
-         Е, снощи мина добре, а?- засмя се къдрокоското.- Има ли някакви отзиви?
-         Не мама не ми е звъняла.-казах- Сигурно цял ден са пътували и чак сега са пристигнали в Донкастър.
      Приятелят ми кимна и започна леко да гали косата ми. В къщата настана тишина и беше много приятно. Вдишах аромата на Хаз и затворих очи, за да се насладя на момента. Изведнъж се сетих за краткия разказ на Хари за семейството му, когато тате зададе въпроса си. Любопитството в мен се надигна и започна да ме чопли. Исках да знам повече за Хари, а аз напрактика не знаех почти нищо за него и семейството му. Чак сега разбрах, че има бакалаварска степен за архитект и фотограф- две доста скъпо платени професии в Англия. А баща му е производител на часовници... Това направо ме разби.
      Хари леко ме побутна, за да може да стане и ме извади от мислите ми. Той  отиде в кухнята и останах сама на дивана. Въздъхнах и се върнах отново към предишната си мисловна дейност. Взех чашата с вино от масата и отпих от нея. Ами ако дадях воля на любопитството си и му зададях въпроса си? Не... Най- вероятно щеше да се ядоса и щях да проваля прекрасното му настроение и нашата вечер. Не, не трябваше да го правя. Не трябваше да давам воля на любопитството си, но то ме глождеше и... чувствах се ужасно.
-         Вечерята ни е готова!- гласът на Хаз се разнесе из стаята и ме сепна. Подскочих леко и погледнах към момчето. Той спря на място и свъси вежди.- Скъпа какво има?
-         Нищо...- излъгах аз.
-         Напротив, ръката ти трепери, виждам я.- скръсти ръце къдрьото и се приближи до мен, а аз въдъхнах и без да искам се изпуснах.
-         Хари, може ли да те питам нещо?- чух се да казвам и веднага съжалих за думите си.
-         Питай всичко, каквото искаш, любов.- отговори ми момчето и целуна върха на главата ми.
-         Не, нищо, нищо... Безсмислено е.- размахах ръце и изпих на екс чашата си с вино.
-         Парис...- Стайлс ме погледна сериозно и седна до мен. Той хвана ръката ми и сви устни.- Защо трепериш? Кажи ми какво има!
-         Н-не... Нищо.- отговорих и станах от мястото си. Тръгнах към кухнята и преди да вляза в нея се обърнах и подканих Хари да дойде. Къдрокоското ме последва и двамата седнахме да вечеряме.
(...)
     Вечерята приключи, а аз през цялото време не обелих и думичка. Беше ме страх, че ако си отворя устата ще задам някакъв глупав въпрос, а по този начин подтисках любопитството си, доколкото можех. Стайлс отвреме на време ме питаше нещо, а аз му отговарях лаконично и до там свършваше разговорът ни.
-         Сега какво ще правим?- попита ме зеленоочкото, а аз вдигнах рамене.
-         Каквото кажеш.- отговорих и сключих погледа си с неговия. Очите му бяха черни и излъчваха сериозност.
-         Предлагам да излезем навън.- каза приятелят ми и кимнах.
     Облякох шлифера си и излязох навън след момчето. Хари хвана ръката ми и двамата тръгнахме през гората. Пет минути ходихме в пълна тишина. Около нас се чуваше бухането на бухал и шумкането на листата и клонките под стъпкте ни.
-         Много тиха стана изведнъж.- костатира Стайлс- Какво има?
-         Нищо.- отговорих тихо, че едва сама се чух.
-         Парис, има ти нещо. Кажи ми веднага!- повиши тон зеленоокият и спря на място, стискайки здраво ръката ми.
     Не можах да се сдържа и изръсих:
-         Спомних си разговорът ни вчера за родителите ти. Разкажи ми всичко.
-         Къдрьото облиза леко устните си и въздъхна.
-         Все някога щеше да попиташ.
-         Съжалявам... По- добре не ми отговоряй.- промърморих аз и усетих как започвам да треперя. Сведох глава и забих поглед в краката си, защото не можех да гледам момчето в очите.
-         Това ли беше поводът ти да мълчиш вече цял час?- попита Хари
-         Ами на практика, да.- свих рамене и прехапах нервно устните си. Приятелят ми повдигна брадичката ми с пръсти и двамата остановихме очен контакт. Той се усмихна, а руменина превзе страните ми.
-         Добре, ще ти разкажа.
    Стайлс преплете пръстите си в моите и тръгнахме отново през гората, а момчето започна разказа си.
-         Татко се казва Робърт, а мама- Ана. Имам сестра, две години по- малка от мен- Джес. Четиримата първоначално живеехме тук, в тази къща, но когато бях на шест се преместихме в едно огромно имение в Чешир. Година по- късно мама и татко започнаха да се карат. В началото бяха невинни караници, не знаех за какво, но винаги заключваха мен и сестра ми в стаята ни. Обаче родителите ми викаха толкова силно, че плашеха сестра ми, затова аз я гушках и запушвах ушите й, а тя се свиваше в мен и плачеше.
   Хари направи кратка пауза и въздъхна.
-         Един ден, когато бях на 16 се върнах от училище и чух странни викове от горния етаж на къщата. Качих се и влязох в стаята на мама и татко, от където идваха виковете, тогава се случи най- ужасното.- къдрокоското стисна ръката ми и отново направи малка пауза преди да продължи- Заварих майка ми с най- добрият приятел на баща ми и съдружник във фирмата му, в леглото. Беше ужасна гледка. Скарах се с майка ми, издърпах развратника от леглото и го пребих. Ако мама не ме беше спряла щях да го убия. За зла беда докато се разправях с майка ми, татко се върна. Той също се ядоса и се скараха с майка ми и приятелят му. Сестра ми беше все още на училище и не разбра за случилото се. След този огромен спор аз се изнесох от къщата и не се върнах близо месец. Отседнах у Луи, с който бяхме много добри приятели.
    Хари спря и въздъхна. Той стискаше толкова здраво ръката ми, че скоро костите ми щяха да се пречупят, но не се отдръпнах. Знаех че му трябва подкрепа и му я давах.
-         Оу... Не знаех, че...- казах аз, но момчето ме прекъсна.
-         Не съм свършил- прехапа устни зеленоокият и продължи.- Имаше дело за развод. Не се явих на него, за да видя какво ще се случи, само разбрах от татко, че са се развели и той заминава за Швейцария, за да разшири бизнеса си с часовници. Реших да се върна у нас, за да си събера багажа. Бях твърдо решен да не оставам при майка ми и тотално да се отцепя от семейството си. В онзи ден, когато се върнах вкъщи видях майка ми и сестра ми да плачат в хола. Отидох при тях, защото въпреки всичко ги обичах и когато ги видях едва не получих удар. След развода, бяха уволнили Тони, така се казваше колегата на баща ми, той бе обвинил мама за това и бяха пребили нея и сестра ми. Сърцто ми се пречупи и простих за това, че семейството ми бе съсипано, а всичката любов към тези две жени се превърна в жажда за мъст. С мъка напуснах къщата, но вече бях решил отмъщението на онзи глупак за това, че бе обезобразил мама и Джес. Два месеца по- късно подпалих колата му, причаках го зад един ъгъл и го пребих жестоко. На 16 години вече нямах право да съм в родния си град, въпреки, че никой не знаеше кой е извършителя на тези неща.- Хари спря на място и се обърна към мен- Но да си призная... Толкова много искам да чуя гласа на мама и този на Джес, искам да ги видя, да помириша парфюма на мама, да чуя "братчето ми", което Джес винаги ми казваше когато ме видеше...
    Настана тишина. Погледнах момчето и видях сълзите в очите му. Побързах да се сгуша в него и да го успокоя.
-         Просто ме е страх, че те са разбрали какво съм направил и че няма да ме искат повече при тях.- проплака зеленоочкото и подсмръкна.
-         Ще те приемат, сигурна съм...- прошепнах аз и се надигнах на пръсти, целувайки бузата му. Стайлс ме притисна силно към себе си и така стояхме дълго време, преди той да ме пусне и да продължим разходката си.
      Не ходихме дълго и излязохме на някакъв кей. Около нас се ширеше огромно езеро, в което се отразяваше обсипаното със звезди небе. Лунната пътека свършваше точно пред края на дървеното кейче. С къдрокоското спряхме и се вгледахме в далечината. Беше тихо и красиво. Спомних си разговора ни. Най- сетне знаех нещо за Хари. Знаех колко много болка е понесъл от малък, до сега. Прехапах устни и се сгуших в момчето. На практика той беше такъв- с променливи настроения и побойник, защото му се е наложило да порасне рано. Е, вече знаех каквото искам и бях спокойна.
-         Парис, имам нещо за теб.- прошепна приятелят ми и се отдели от мен. Той бръкна във вътрешния джоб на якето си и извади малка продълговата кутийка.
-         О, още един скъп подарък ли?- намръщих се аз, а Хари отвори кутийката. Под слабата лунна светлина видях пръстен, закрепен с верижка. Ококорих очи и ахнах.
-         Не е скъп, така де, на цена е направо без пари, но е скъп за мен, защото е от сърце.- усмихна се зеленоочкото,
-         Х-хари!- ахнах аз и цялата се разтреперих. Пръстен? Лунна нощ? Романтична обстановка? Това е някакво недоразумение?