Още щом слязохме с Хари, първата му работа бе да започне да говори по етикет и да ме запознае с някои личности от борда на директорите. Двамата с приятеля ми излязохме от къщата и отидохме в градината. Той ме заведе до масата с питиета и храна и ми наля чаша бяло вино.
- Повярвай ми, само тази чаша няма да ти стигне- каза той, подавайки ми чашата.
- Вярвам ти- поех чашата и я изпих на екс.- Ще ми трябва нещо по силно.
Посегнах към бутилката с уиски, но Стайлс спря ръката ми.
- Нека останем само на вино- каза той и напълни чашата ми отново.- И този път не я изпивай цялата на екс.
Кимнах и отпих малка глътка от виното. Къдрокосият се подсмихна и наля на себе си уиски с много лед. Замислих се над моята реакция. За първи път понечвах към нещо по- силно от вино и добре че Хари ме спря, защото напиех ли се, ставаше опасно.
Момчето хвана ръката ми и ме поведе из масите, на които седяха предимно мъже, с черни перфектно изгладени костюми и зализани коси. Тук- таме имаше по някоя префърцунена дама, която се кикотеше кокетно, мигаше на парцали с дългите си мигли и обсъждаше с мъжете стоковата борса. В края на градината имаше хора, които играеха крикет.
Огледах се и започнах да се усмихвам мило на персоните, пред които ме представяше Хари. Въпреки че на външен вид изглеждах спокойна и кротка, умна и добра, вътрешно бях кълбо от нерви, което скоро имаше опасност да избухне. Това място просто ме влудява. Тук всички хора са облечени изтънчено, говорят по етикет и разбират само собствените си високо- интелигентни шеги. Нищо не ми пречеше да общувам с тях, но в такова обкръжение се чувствах буквално тъпа. Не, не глупава, а изключително тъпа. Не можех да говоря непрекъснато за банкови сметки, пари и часовници.
- Хари искаш ли да играем на крикет?- попитах аз и прекъснах разговора на зеленоокия с някакъв висок, изтупан мъж.
- Парис, не сега...- поклати глава момчето и се върна към разговора си.
- Той може да не иска...- чух глас зад себе си.
- Но ние искаме- допълни го друг.
Обърнах се и срещнах две копия на Луи. Премигнах няколко пъти, за да съм сигурна, че не виждам двойно, но не... виждах си съвсем нормално, а мъжете срещу мен бяха точни копия на Луи. Косата, сините очи, височината... даже гласовете им бяха същите като на Томлинсън. Братя? Едва ли. Просто съвпадение? Илюминати!
YOU ARE READING
The Dark Side Of You (Book 2)
FanfictionДали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомър...
