The Dark Side Of You (Book 2)

Chapter 27- Краят

Още щом слязохме с Хари, първата му работа бе да започне да говори по етикет и да ме запознае с някои личности от борда на директорите. Двамата с приятеля ми излязохме от къщата и отидохме в градината. Той ме заведе до масата с питиета и храна и ми наля чаша бяло вино.

- Повярвай ми, само тази чаша няма да ти стигне- каза той, подавайки ми чашата.

- Вярвам ти- поех чашата и я изпих на екс.- Ще ми трябва нещо по силно.

Посегнах към бутилката с уиски, но Стайлс спря ръката ми.

- Нека останем само на вино- каза той и напълни чашата ми отново.- И този път не я изпивай цялата на екс.

Кимнах и отпих малка глътка от виното. Къдрокосият се подсмихна и наля на себе си уиски с много лед. Замислих се над моята реакция. За първи път понечвах към нещо по- силно от вино и добре че Хари ме спря, защото напиех ли се, ставаше опасно.

Момчето хвана ръката ми и ме поведе из масите, на които седяха предимно мъже, с черни перфектно изгладени костюми и зализани коси. Тук- таме имаше по някоя префърцунена дама, която се кикотеше кокетно, мигаше на парцали с дългите си мигли и обсъждаше с мъжете стоковата борса. В края на градината имаше хора, които играеха крикет.

Огледах се и започнах да се усмихвам мило на персоните, пред които ме представяше Хари. Въпреки че на външен вид изглеждах спокойна и кротка, умна и добра, вътрешно бях кълбо от нерви, което скоро имаше опасност да избухне. Това място просто ме влудява. Тук всички хора са облечени изтънчено, говорят по етикет и разбират само собствените си високо- интелигентни шеги. Нищо не ми пречеше да общувам с тях, но в такова обкръжение се чувствах буквално тъпа. Не, не глупава, а изключително тъпа. Не можех да говоря непрекъснато за банкови сметки, пари и часовници.

- Хари искаш ли да играем на крикет?- попитах аз и прекъснах разговора на зеленоокия с някакъв висок, изтупан мъж.

- Парис, не сега...- поклати глава момчето и се върна към разговора си.

- Той може да не иска...- чух глас зад себе си.

- Но ние искаме- допълни го друг.

Обърнах се и срещнах две копия на Луи. Премигнах няколко пъти, за да съм сигурна, че не виждам двойно, но не... виждах си съвсем нормално, а мъжете срещу мен бяха точни копия на Луи. Косата, сините очи, височината... даже гласовете им бяха същите като на Томлинсън. Братя? Едва ли. Просто съвпадение? Илюминати!