The Dark Side Of You (Book 2)

Chapter 6- Инцидентът

След като се върнахме в къщата Зейн отново се зае с обяда ни. Той изпече страхотни картофи на жар, а докато храната се приготвяше Хари ни забавляваше в кухнята с неговите умения за жунглиране с портокали. След което цитрусите станаха на сок. Найл реши да ни покаже фокуси, но единственият, който успя да направи, също беше несполучлив. Той взе една ваза и я сложи над масата с думите: „Има ваза.", след което я скри под масата и каза: „Няма ваза.". Накрая наистина нямаше ваза, защото Нострадамус я изпусна на земята и тя последва стола на Хари от сутринта. Естествено Стайлс беше толкова гневен, че щеше да пребие аматьора- фокусник, но благодарение на Лиам и мен се стигна само до:

„ Ще ми купиш нова ваза, нещастник!"- от страна на къдрокоското и „Кажи само какъв цвят я искаш и още утре я имаш!"- от страна на ирландеца.

След „забавната" програма и обяда следваше отново забава с игра на „Белот", която прерасна в игра на „Убиец" и накрая- на "Покер". Понеже не разбирах нищо от „Покер", момчетата сметнаха, че е добра идея да ме научат. И както в повечето случаи става- ученикът надминава учителя си, така и сега, аз победих приятелите си и слава богу, че залагахме с портокали, защото в противен случай щях да обера всичките им пари. Е, с печалбата направих по още един фреш и запасите ни от пресни плодове свършиха. Добре че утре беше последен ден тук, защото общо взето всички запаси от храна свършваха.

Часът стана към 18:00 когато момчетата ни напуснаха, за да се връщат към хотела си. Аз казах на Хари, че искам да си почина малко, затова се качих в стаята си и легнах на леглото си. Почивката ми се изрази в това да чета от едно малко помагало по медицина, което взех със себе си, за всеки случай ако не ми е интересно с момчетата. Попринцип нямаше шанс да не се забавлявам с момчетата, особено щом Найл и Луи са около нас, но винаги трябваше да съм подготвена.

Свечери се. Месечината изгря и освети белите, заснежени дървета. Всичко притихна, а температурите спаднаха. Стаята ми се осветяваше единствено от оскъдната светлина на полюлея и нощната лапма. Доспиваше ми се, а часът бе близо 20:30. Изведнъж тих звук на китара, идващ от долния етаж, стигна до ушите ми и ме накара да вдигна глава от учебника. Звукът се превърна в мелодия. Мелодия, толкова приятна и нежна, че човек можеше да се разтопи докато я слуша. Станах бавно от леглото си и излязох от стаята си. Насочих се към стълбите, а мелодията се засилваше и ставаше все по- ясна. Слязох по стълбите и се огледах. Засякох седналия пред камината във всекидневната Хари, който свиреше на китара. Седнах на едно от стъпалата и се опрях на парапета, вглеждайки се в момчето. То запя: