Всичко вървеше по план. След като с помоща на Хаз подредих багажа си, той ме закара в университета и се разбрахме да дойде да ме вземе точно в 16:00. Лекторът ми от своя страна реши да пусне всички по- рано, просто защото е петък и ми се наложи да чакам десет минути на спирката своя шофьор. Най- сетне долетя и той с бясна скорост иззад ъгъла.
- Закъсня- казах аз, качвайки се в колата.
- Подрани- отговори ми Стайлс и се усмихна.
- И аз те обичам, скъпи- изсмях се аз и целунах момчето по бузата. Наместих си на седалката си и издадох своята команда.- Карай жребецо!
Къдрокосият се подсмихна и отпрашихме с мръсна газ напред. Двадесет минути по- късно излязохме на магистралата и спряхме на първата бензиностанция, за да заредим с бензин и провизии. Слязохме от колата и докато момчето говореше с човека, който дойде да ни обслужи аз извадих една чанта от багажника и влязох в магазинчето на бензиностанцията. По най- бързия начин затърсих тоалетната. Лутах се из целия магазин и изведнъж погледа ми попадна на една врата с женска фигурка. Бинго! Затичах се към нея и в същия момент една жена отвори вратата и излезе. Преди огромната врата да се затвори, аз се шмугнах в тоалетната. Влязох в една от кабинките и хвърлих сакчето на земята.
Съблякох якето си и го закачих на закачалката от едната ми страна. Затворих капака на тоалетната чиния, която беше учудващо чиста и седнах на него. Отворих ципа на сака и въздъхнах тежко, след което махнах тениската си и я пуснах в чантата. От там извадих рокля, която до кръста имитираше син дънков плат, а поличката й бе направена от коприна в прасковен цвят. Огледах с усмивка дрехата и бързо я нахлузих отгоре ми. Събух дънките си и ги мушнах в сака, а на тяхно място обух безцветен чорапогащник. Извадих от сака обувки на висок ток, с черни тънки каишки и ги обух, а кецовте, които носех досега, бързо се намериха в сака. Бях готова с облеклото си и излязох от кабинката.
Застанах пред огледалото и оставих чантата на плота на мивката. Извадих от нея несесерчето с гримовете и започнах да крася лицето си. Сложих си малко фон дю тен, пудра и руж- за цвят, сенки, молив, очна линия и спирала- за подчертаване на очите и малко парфюм за приятен мириз. Сресах косата си и я оставих да пада свободно по раменете ми. Е вече бях напълно готова за среща със семейството на Стайлс.
Издишах облекчено, гледайки се в огледалото, и се усмихнах на отражението си. Бях красива и изглеждах самоуверена. Но имаше малък проблем... Страх ме е!
Събрах гримовете си набързо и ги прибрах в сакчето. Закопчах го и с няколко крачки вече бях навън от тоалетната. Огледах се и видях Хари, който чакаше на касата и разглеждаше някакво списание. Приближих се до него и се надигнах леко на пръсти, за да надникна зад рамото му. Боже и на токчета пак бях една идея по- ниска от него!
- А, Парис!- ахна той и се обърна. Остави списанието на мястото му и целуна челото ми.
- А, Хари!- иронизирах го аз и се засмях. Отдръпнах се леко назад и попитах:- Е, какво мислиш?
- Завърти се, да те огледам- инструктира ме момчето, а аз изпълних инструкцията му. Завъртях се и поличката ми леко се вдигна, при което къдравелкото се засмя.
- Харесва ли ти?- попитах несигурно, когато двамата срещнахме погледите си.
- Уникална си!- възкликна Хари и облиза устните си, а очите му се спуснаха оново по тялото ми.
- Благодаря, но и двамата знаем, че не е вярно- засмях се аз и сведох засрамено поглед.
- Парис!- скара ми се момчето- Ти си най- перфектното същество, което познавам.
Стайлс ме придърпа към себе си и сля устните ни в сладка целувка. Не очаквах действията му, затова започнах да се дърпам преди целувката му да ме укроти. Когато се отделихме един от друг зеленоокият потърка нослето си в моето и се обърна към касата. Касиерката- чернокосо момиче със сини очи, ни гледаше нетърпеливо и попита:
- Ще плащате ли?
- Оу, да... момент...- вдигна ръка къдрьото и се обърна към мен- Обичаш ли желирани бонбони?
- Да.
- Какви?
- Мечета и жабки- отговорих и очите ми блеснаха.
- Страхотно!- възкликна той и се обърна отново към момичето на касата- Да ще платим. Колко дължа?
- Сто и четири паунда и двадесет цента- съобщи чернокосата. Аз ококорих очи и едва не се задавих, а приятелят ми съвсем спокойно извади парите от портмонето си. Подаде ги на момичето, взе торбичката поставена пред него и ми я връчи победоносно.
Погледнах го объркано, но все пак взех плика. Хари хвана свободната ми ръка и ме поведе към изхода на магазинчето. Излязохме от него и се насочихме към колата, а през това време ми се отдаде възможността да огледам наоколо. По небето отново се събираха облаци и усетих как захладнява. Да се надяваме, че няма да завали докато пътуваме, защото знаех, че Хари ще кара бързо и в този случай всичко ставаше опасно.
Двамата със Стайлс се качихме в колата и потеглихме отново.
- Какво имаш за мен?- не се сдържах аз и отворих торбичката, която момчето ми даде в магазинчето. Бръкнах в пликчето и от там извадих пакетче желирани бонбони с формата на мечета. Изписках от радост:- О, боже Хари!
- Има и жабчета- засмя се приятелят ми и добави- Има и бутилки с вода.
- Оо Хари, благодаря ти!- изчуруликах аз и отворих пакетчето с мечетата. Започнах да се тъпча с желирани бонбони, а къдравелкото поклати глава и се засмя.
Скоро, след като изядох бонбоните започнах да се прозявам и усетих как клепачите ми натежават. По едно време главата ми клюмна и се ударих в стъклото на прозореца до мен.
- Парис, добре ли си?!- попита уплашено Стайлс и за секунда отдели погледа си от пътя.
- Да всичко е наред...- провлачих леко сънено аз и се прозях отново.
- Ако искаш поспи малко-предложи ми той.- Изглеждаш изморена, а и имаме 3 часа път. Няма кой знае какво да правиш.
- Не искам да те оставям да скучаеш- измърморих аз и се протегнах за бутилка с вода.
- По- добре да спиш- каза шофиращият.- Трябва да бъдеш свежа за пред нашите. Ще те събудя преди да стигнем.
- Добре...- съгласих се аз и се отказах да пия вода. Свих се на седалката си и затворих очи. В просъница усетих, че нещо покрива раменете ми. Размърдах се леко и скоро потънах в сън.
(...)
Усетих как нечия ръка ме бута по рамото, чух нечий глас и леко разтворих очи. Премигнах няколко пъти, колкото да фокусирам зрението си и се огледах. Още бях в колата и се бях облегнала на прозореца. Раменете ми бяха покрити с черния блейзер на Хари, а коланът минаваше през врата ми и чак сега усетих как ме души. Изправих се и погледнах към шофьора ми. Той се усмихваше нежно и ме съзерцаваше с прекрасните си зелени очи. Страхотна гледка когато се събудиш в колата.
- Спящата красавица се събуди- засмя се Хари и обърна глава към пътя.
- Здравей и на теб!- провлачих аз и изпуках врата си, след което раздвижих раменете си.- Стигнахме ли?
- Почти- отговори Стайлс.- Имаме още десет минути. Точно колкото да се разсъниш.
Кимнах и махнах блейзера от себе си. Протегнах се и си взех една бутилка вода от задната седалка. Отворих я и докато пиех огледах пътя. Асфалта беше странно мокър, сякаш след силна буря, същевременно в небето имаше малки облачета, но самото то бе синьо с леко червеникав оттенък, защото слънцето залязваше. Погледнах часовника си, който показваше 20:37.
- Хари, защо пътят е мокър?- попитах аз и затворих бутилката.
- Защото имаше страшна буря докато пътувахме- обясни приятелят ми.- Точно докато се движехме по магистралата се изви много силна буря. Светкавици, гръмотевици и пороен дъжд. Даже колата по едно време поднесе, слава богу успях да овладея положението и реших, че е добре да спра за няколко минути, докато дъжда намалее.
- Защо не ме събуди?!- ококорих очи аз- Било е страшно и... опасно...
- Нямаше смисъл да те будя...-вдигна рамене той- пък и беше много сладка докато спеше. Нали всичко е наред? Можеш да бъдеш спокойна.
Къдрокосият се обърна към мен за секунда и ми се усмихна успокоително, след което отново върна погледа си към пътя. Замълчах. Можело е да стане катастрофа, докато аз съм спяла. Не че ако съм била будна съм щяла да предотвратя нещо, но все пак... Въдъхнах тежко и се вгледах през прозореца. Около мен имаше много къщи и то все еднотипни- двуетажни или едноетажни, с тухлени стени и големи прозорци. Комините им бяха малки, а покривите триъгълни. Дворовете на къщите бяха големи и със средно високи дървени огради, с или без увивни разстения по тях. Това беше Чешир.
- Къде точно отиваме?- попитах аз без да откъсвам поглед от прозореца.
- В Холмс Чапъл- каза зеленоочкото.- По- точно вече сме в Холмс Чапъл- родният ми град. Моята къща обаче е в края на градчето. Ще пристигнем скоро.
Поправка- това беше Холмс Чапъл. Малко, спретнато градче, с еднотипни къщички и големи административни сгради. Въпреки че поради преминалият дъжд градчето изглеждаше леко сиво, някои от сградите бяха осветени от залязващото слънце и изглеждаха уникално красиви. Тази смесица между сивота и слънце бе доста впечатляваща и ако бях фотограф със сигурност това щеше да е една от дестинацийте ми за снимкии след буря. Минахме покрай една голяма църква, осветена цялата от слънчевата светлина. Имаше кула с часовник на нея, а стените й бяха тухлени. Ахнах поради красотата, която видях, а гласа на Хари ме стресна:
- Това е църквата на селото. Голяма е и много красива отвътре. Утре ще те доведа да разгледаш наоколо.
- Оу, би било наистина интересно- казах аз и продължих да гледам през прозореца.
Подминахме още една огромна сграда, която се оказа, че е училището на Хари и скоро излезнахме от селцето. Минахме по един висок мост, от който се виждаше Холмс Чапъл, а наоколо имаше огромни тревни площи и река. През целия път аз стоях с отворена уста и не преставах да ахкам.
- Харесва ли ти?- гласът на Стайлс повторно ме извади от транса ми.
- Да, уникално е!- въкликнах аз и се обърнах към него.
- Радвам се, че си така приятно впечатлена от моето малко градче...-засмя се той- До пет минути сме в имението. Приготви се!
Парис, това беше намек! Обърнах се и се протегнах към задната седалка, където беше чантата ми. Взех я и я сложих в скута си, след което извадих несесерчето с гримове от нея и го отворих. Освежих лицето си с малко пудра и докато минавах с четчицата през лицето си Хари се изкашля позьорски, заради прашинките, които се разнесоха из въздуха. Извъртях очи и продължих с грима си, нанасяйки червило по устните си. Върнах несесерчето и чантата на мястото им и издишах дълбоко, в опит да успокоя нервите си. Въпреки упражненията за успокоение колкото повече път изминавахме, толкова повече ме обвземаше някакъв страх... Страх от новото.
Колата навлезе в пътечка покрита с калдъръм, от двете страни бе заградена с високи дървета. Спряхме пред огромна ограда от ковано желязо. Над бравата имаше голям герб с буквата ‘S’ в средата, направена от злато.
- Това...- започнах аз и ококорих очи.
- Да. Това е едно от много неща... има и още...- поклати глава Стайлс- По- добре не питай.
Кимнах леко и в същия момент вратите се отвориха. Колата навлезе в огромен двор. Пътеката се разделяше на две, около висок фонтан с фигура на кон, а във водата му плуваха водни лилии.
- Конят е нещо като символ на нашето семейство- обясни къдрокосият и заобиколихме фонтана.
Колата спря пред стъпалата на голяма бяла двуетажна къща с островърх покрив. Перилата бяха направени отново от коваро желязо и имитираха клонки на дървета с позлатени листенца. Хари откопча колана си и изскочи от возилото, след което заобиколи и отвори вратата ми. Махнах колана си и подадох разтреперяната си ръка на момчето. Слязох от превозното средство и се огледах. Всичко беше толкова голямо и изглеждаше... скъпо и луксозно.
Големите врати на къщата се отвориха и през тях излезе стар, белокос мъж с черен косюм, бяла риза и папионка. На ръцете си носеше бели ръкавици, обувките му лъщяха от далеч. Той се усмихна и слезе по стълбите. Приятелят ми се обърна и се усмихна на мъжа, който спря пред нас.
- Нелсън, стари друже!- възкликна Хари и прегърна белокосият толкова неочаквано, че той не знаеше как да реагира.
- Сир... не ми стига въздух...- процеди мъжът, зеленоочкото го пусна.
- Съжалявам Нелсън, просто много ми липсваше- засмя се Стайлс и разроши косата си.- Парис, да ви запозная! Това е Нелсън- икономът ни. Нелсън, това е Парис.
- Приятно ми е да се запознаем, млада госпожице- каза Нелсън и целуна ръката ми.
- На мен също- усмихнах се аз и погледнах към къдрьото, чието лице грееше от щастие.
- Господине, родителите Ви, са вътре и ви очакват- обърна се към него иконома, след което заизкачва стълбите.
Момчето облече сакото си, нахлупи на главата си някаква странна шапка със широка периферия и перо, след което хвана ръката ми и двамата последвахме мъжа. Влязохме в къщата и пред мен се разкри голямо фоайе. От едната ми страна имаше вито стълбище отново с перила от ковано желязо, като онези на стълбите отпред. Стълбището се разделяше на две и водеше към втория етож на къщата, където вероятно бяха спалните. Пред мен беше всекидневната, от мое ляво имаше врата, само от прозорци, която водеше до градината, а от дясно, между стълбището имаше още една врата, която обче беше затворена и не знаех какво се крие зад нея.
- След мен, моля- каза Нелсън и тръгна напред към всекидневната, от където се чуваха гласове.
Погледнах към Хари, а той ми кимна окуражително. Двамата тръгнахме напред и влязохме във всекидневната. В същия момент хората, седящи по изящно направените дивани и кресла в стаята замлъкнаха и стовариха погледите си върху нас. В тази стая имаше и две познати лица- тези на Мат и Бен- братовчедите на Хари. Какво правят те тук?
- Хари!- ахна жена с черна коса и се изправи.
Разпери ръце и бавно приближи приятелят ми, след което го пое в прегръдката си. Спомних си тази жена. Това беше майка му. Двамата се отделиха от прегръдката си, след което жената ме приближи и каза:
- Ти сигурно си Парис.
- Да аз съм- отговорих аз с разтреперян глас.
- Приятно ми е. Аз съм Ани Робъртс- усмихна се чернокосата и ми подаде ръката си.- Но накратко може да ми казвате Ан.
- Аз съм Парис Монтгомъри- отговорих и поех ръката й.- Радвам се да се запознаем!
YOU ARE READING
The Dark Side Of You (Book 2)
FanfictionДали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомър...
