Какво се случва когато загубиш нещо ценно, нещо любимо, нещо винаги желано и почти недостижимо? Нещо което някога си имал и обичал, а то изведнъж изчезне. Чувстваш се празен, нарен... даже нежелан. Сякаш паднал от високо дърво и си ударил опашната си кост.
Точно така се чувствах и аз в момента. Всички погледи бяха върху мен, а аз желаех само едно- топла прегръдка и нечие рамо на което да си изплача мъката. Когато поставих край на връзката ми с Хари, сякаш целият свят рухна. Земята под краката ми, като че ли се отвори и ме погълна цялата, сърцето ми прескочи удар, след което сякаш се раздроби на хиляди парченца, а някаква буца заседна в гърлото ми. Започнах да дишам тежко и с присвити очи огледах къдрокоското. Пред себе си виждах Хари, който беше отворил уста невярващо и мигаше на парцали. Огледах цялото му тяло, което се отпусна и сякаш щеше да се срути на земята. Всичката сила и мощ, която той излъчваше до преди минута, изчезна. Изчезнаха и пламъчетата в очите му и погледа му посивя.
Хари протегна ръката си бавно към мен, но аз не можах да издържа на натиска от хилядите очи, които наблюдаваха нашата сценка. Зрението ми се премрежи от напиращите в очите ми сълзи и аз поклатих глава, възспирайки опита на Стайлс да ме хване. Покрих устата си с ръка, за да не изпищя и се затичах обратно към къщата. На стълбите се сблъсках с Луи, който хвана раменете ми и ме спря за секунда.
- Когато казах да отидеш и да трошиш носове, нямах предвид да трошиш сърцето си...- каза той с укор в гласа.
- Остави ме!- примолих се аз и чух как гласа ми се пречупва.
Откъснах се от момчето и се затичах към спалнята. На спринт преминах през коридора, водещ към главното стълбище, следвана от пет притеснени момчета, които крещяха името ми, изкачих стълбите и се шмугнах в стаята, зътръшвайки вратата в лицето на „приятелите" си. Заключих и се опрях на вратата. Смъкнах се по нея и заплаках с глас. Болеше ме. Болеше ме, че човекът когото обичах не му пукаше за нищо друго, освен за това да не се изложи пред родителите си или по- точно да не го изложа АЗ пред родителите му. Болеше ме от факта, че в момента пет момчета, начело с този, заради когото се заключих в стаята, тропаха на вратата ми и ме молеха да не правя глупости, а да отворя.
- Парис, моля те, отвори!- извика Зейн.
- Фъстъче, не прави глупости!- надвика го Найл.
ESTÁS LEYENDO
The Dark Side Of You (Book 2)
FanficДали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомър...
