The Dark Side Of You (Book 2)

Chapter 26- Закъсняхме

- Ставай, слънце!- прошепна в ухото ми дрезгав глас и ме разбуди. Размърдах се леко и се обърнах на другата страна.- Скъпа, моля те, събуди се.

Отворих леко клепачи и слънчевата светлина блесна в очите ми. Изпуфтях и сложих ръка върху очите си. Чувствах се толкова изморена, сякаш съм спала само два часа. Махнах ръката от лицето си и отворих очи. Над мен се беше надвесил Хари и ми се усмихваше нежно. Косата му беше вързана на кокче, а верижката му- кръстче, висеше и леко докосваше носа ми.

- Добро утро, скъпа- поздрави ме той, с онзи мой любим дрезгав глас.

- Добро утро...- провлачих аз и се надигнах леко, за да достигна устните му.

- Хайде скъпа, ставай!- подкани ме Стайлс, отделяйки се от целувката ни.- Закуската е в 8:00.

- А сега колко е?- попитах аз и се протегнах леко.

- Осем без пет- отговори той и се насочи към гардероба, където снощи бяхме подредили дрехите си.

Потърках очи и се прозях, обмисляйки думите на момчето. Изведнъж ме удари просветление.

- Боже мой, имаме само пет минути!- извиках аз и скочих от леглото, при което се спънах в краката си. Звучно се срутих на земята и изохках.

- Парис, скъпа, добре ли си?!- извика къдрокосият и ми помогна да се изправя.

- Да, супер съм- отговорих нервно аз и го избутах от пътя си.

- Защо си толкова непохватна?- засмя се той- Някой ден ще си причиниш сериозна травма.

- Да, знам, трябва да съм по- внимателна, но това е малко трудно, когато трябва да слезем на закуска след пет минути, а аз съм още по...- огледах се и видях, че още съм с дрехите от снощи,- Не, не съм по пижама. Още съм с дрехите от снощи.

- И все пак... бъди по- внимателна- препоръча ми момчето и съблече ризата си.- Отивам в банята. Ако се забавя слез без мен.

Кимнах и започнах да ровя в гардероба, а момчето влезе в банята. Извадих черни дънки и бял широк потник. Набързо се преоблякох, изтрих грима си от снощи и сресох косата си. Вързах я на небрежен кок, който за пръви път се получи много добре и обух любимите си боти с подкован ток. Погледнах часовника на ръката си и видях, че показваше точно осем часа. Реших да почакам още пет минутки, за да излезе Хари от банята, затова застанах пред прозореца и се загледах навън. В градината имаше четирима човека, облечени като Нелсън, които си говореха нещо, а около тях трима мъже със зелени широкополи шапки, гумени ботуши и ръкавици. Очевидно бяха градинари. От къщата излязоха Дес и Ан и се заговориха с четиримата мъже. Дес започна да размахва ръце и да сочи, сякаш разполагаше нещо.