The Dark Side Of You (Book 2)

Chapter 16- Запознанството

-  Хари, Алек го няма!- извиках за и скочих от мястото си. Огледах се и видях, че входната врата беше притворена, а плюшената играчка на детето беше на земята.

- Спокойно, някъде из къщата е.- каза лениво приятелят ми и продължи да си седиспокоен на дивана.

- Хари, вратата е притворена! Когато влезе ти я затвори плътно, спомням си!- развиках се аз и вдигнах игрячката на Алек от земята.- Не мисля, че ако беше из къщата би си зарязал играчката така.

Стайлс ме погледна спокойно и премигна няколко пъти, след което ококори очи и скочи от мястото си. Погледна през прозореца и се обърна към мен. Лицето му бе бяло като платно, а дишането- учестено.

- Навън вали.- каза само къдрокосият и се запъти към закачалката. Той облече якето си, нахлузи шапката си и взе телефона си от масата.

- Къде отиваш?- попитах смутено и хванах ръката му, преди момчето да излезе от къщата.

- Да намеря Алек. Може да е навсякъде. Аз ще го търся навън, ти тук. Ако откриеш нещо, обади ми се.- нареди ми зеленоокият и преди да излезе се провикна-Почвай да търсиш!

Стайлс излезе от къщата и затръшна вратата след себе си. Останах сама. Сама+ аз + паника= мега паника.

Затичах се към кухнята, отворих всеки възможен шкаф, близък до земята, в който можеше да се скрие момчето, погледнах под масата, даже и в хладилника, но нищо не открих. Излзох на спринт от кухнята и претърсих хола. Залегнах под дивана, отворих шкафа с филмите, под телвизора, и там нищо. Отидох в банята и отворих шкафа с кърпите, погледнах във ваната, но и там не намерих детето. Време беше да претърся на втория етаж. Качих се там и влязох в моята стая. Проверих под леглото, отворих гардероба, разрових между дрехите в него, отидох в банята ми, проверих във ваната, шкафа с кърпите, но и там не открих никого.

Излязох от стаята си и тихо влязох в спалната, в която спеше Лизи. Бебето леко подритваше в съня си, необезспокоявано от паниката царяща в къщата. Излязох от стаята и прокарах пръсти през вързаната ми на полуразпаднал се кок, коса. Превързах кока си и се опрях на една от вратите. Свляко се по нея и тупнах на земята. Плачеше ми се. Заплаках.

Сълзите бавно се стичаха по бузите ми и падаха на паркета. Чувствах се виновна. Чувставах се като абсолютна идиотка. Споменът за начина, по който ме гледаше къдрокоското преди да излезе от къщата- студените черни очи, през които минаваше сянката на яда, на уплахата и на омразата, ме караше да се чувствам като пълна загубенячка. Как можах да изгубя детето. Вярно е, че не съм го загубила аз, бяхме двамата, но когато Хари тръгна към спалнята, аз трябваше да остана долу, при Алек, а не да го следвам. Колко глупава бях аз! Как можах да загубя цяло дете? Не беше игла или телефон, не беше някакъв малък предмет, това си беше жив човек! Надявах се това да е сън, от който като се събудя до мен да са Алек и Хари, държащ Лизи в ръцете си. Ущипах се, за да проверя дали не сънувам, но болката в ръката ми показа, че всичко това е реалност. Нямаше и час откакто бяхме закрепили отношенията си със Стайлс, а сега наново щяхме да се скараме. Трагедия!