Стисках ръката на майката на Хари и се усмихнах. Вътрешно всичко в мен бушуваше и ми се искаше да се скрия в дън земя, да изчезна, да избягам... но надявам се успешно го прикривах.
Останалата част от семейството се изправи и започна да се изрежда да прегръща Хари и да му казва колко им е липсвал. Те буквално се събраха в едно кръгче около момчето, а аз се дръпнах встрани. Бях научена да не се меся в чуждите разговори, пък и бях толкова притеснена, че едно малко усамотяване щеше да ми е от полза. През времето, в което роднините на Стайлс си говореха с него, успях да огледам всекидневната. Впечатление ми направи полюлеят, който беше от злато и диаманти или поне доба имитация на безценните камъни и скъпия метал. Меката мебел на пръв поглед бе съвсем обикновена. Тапицерията на дивана бе чисто бяла и по него бяха наредени малки червени въглавнички с златни пискюлчета. От двете страни на камината, която се намираше точно пред дивана, имаше две бели кресла, а над нея картина на красив черен жребец. В средата на къта за сядане имаше една голяма чаена маса, чиито крака бяха със златен обков. Сега забелязах, че и краката на меката мебел също бяха позлатени. Цялата стая беше направена в ренесансов стил. Зад дивана имаше висока маса с две вази с лилиуми, които правеха всекидневната уютна и някак привличаща. Гледайки така стаята и самата къща, човек не можеше да си представи, че зад тези стени може да се крие едно разединено от тежки преживявания семейство.
- Парис!- гласът на Хари ме стресна и подскочих леко.
- А да?- не се усетих как зададох въпроса си и осъзнах какво съм казала, щом видях сестрата на Хари да се смее. Свих се леко и усетих как бузите ми поруменяват.
- Ела свенливке, да те запозная с останалата част от родата- засмя се Стайлс и протегна ръка.
Приближих се бавно към него и поставих треперещата си ръка в неговата огромна длан. Семейството ме гледаше с такова очакване и с грейнали очи, че на мен ми стана още по- неудобно и притеснено.
- Това е татко- Дес Стайлс- каза приятелят ми и посочи висок, строен мъж с кестенява коса и зелени очи, като тези на Хари.- Татко, това е Парис- най- ценното нещо в целия ми живот.
Подадох ръка на мъжа срещу мен, а кръвта ми застина, когато чух думите на приятеля ми за мен. Най- ценното? Защо за бога усложнява всичко?!
YOU ARE READING
The Dark Side Of You (Book 2)
FanfictionДали любовта е по- силна от времето, или всичко бива заличено, след раздялата? Дали една среща може да върне старите чувства, ако те са напълно изчезнали? А може би това е само една заблуда на мозъка. Може би дълбоко в сърцето на госпожица Монтгомър...
